Драган Охридски е завзел повече земи от Колумб
Драган Охридски е завзел повече земи от Колумб

Малцина знаят, че български крак е сред първите стъпили в Новия свят. Драган Охридски участва в откриването и завладяването на Америка. Провинциалното ни самочувствие е потулило този факт в мазето на историята.

Вади го на светло изследователят Иван Димитров. “През лятото на 1942 г. – разказва той – като ученик в гимназията чух да се говори за дневника на Мари-Мадлен сен Жозеф, племенница на бретонския херцог Дьо Вилар. Дневникът е воден от 1491 до 1509 г. В него Мари-Мадлен сен Жозеф съобщава, че Алонсо де Охеда е известен още с името Драган да Лихнида. Дневникът се намираше тогава у барон Фон Крамер, наследник на испанските херцози Галас. Още тогава Крамер установява, че Лихнида е древното име на Охрид.”

“Нямате представа какво желание ме обзе да проуча делото на Драган Охридски”, добавя Димитров. С паисиевски ентусиазъм той заляга над историческите извори. Обикаля европейските библиотеки и архиви, прелиства вехти книги и ръкописи, превежда, сравнява, уточнява планина документален материал.

Драган Охридски е роден в неизвестна година край известното езеро.

За да не стане жертва на “кръвния данък”, който набира момчета за Еничарския корпус, родителите му го пращат в Дубровник. Оттам през Венеция отива в Испания.
Тук започват да го наричат Алонсо де Охеда. “Името трябва да е било Алонсо де Охрида, но твърдото “р” с течение на времето е отпаднало, а името Алонсо в XV в. има две значения: разделен, отдалечен; драг, мил, тоест Драган”, обяснява изследователят Димитров.
Алонсо става паж в свитата на кастилския благородник дон Луис де ла Серда. “Пажът се учел на военно дело и стажувал при сеньора няколко години, докато стане рицар”, пише неговият биограф.

През 1482 г. избухва Гранадската война срещу маврите, в която Драган се сражава девет години. Винаги носел кожена торба с икона на Света Богородица. Понеже Божията майка го закриляла в боевете, българинът влиза в хрониките като Рицаря на Мадоната.
“Драган Охридски – сочи Димитров – се прочува като един от най-храбрите воини в Гранадската война, известен в цяла Испания като Рицаря на Мадоната. След завършването на войната той получава най-високата признателност за проявена храброст лично от кралица Изабела, която му окачва на врата гердан на храбростта, и влиза в свитата й като доверено лице за специални поръчения.”

Такова поръчение е участието на Драган във втората експедиция на Христофор Колумб през 1493 г. Разделя се с него за неизплатена заплата и от 1499 до 1510 г. предприема четири самостоятелни плавания. Открива днешна Бразилия, Гвианите, Венецуела, Колумбия, Панама, Ямайка и други острови по крайбрежието.

Само Драган Охридски е имал цивилизаторски манифест от папата и испанските крале. С него завладява повече територии от Колумб и налива основите на огромна океанска империя. Изгражда селища, вдига черкви, прави първите покръствания на туземци. Бил е губернатор на Венецуела и Колумбия.

Рицарят на Мадоната умира през 1515 г.

Погребан е под прага на черквата в Санто Доминго на остров Еспаньола. “Нека всички да тъпчат костите ми, защото не изпълних дълга си към родината!”, е последната воля на знаменития българин.
А ето какво пише за него Петър Нанев в nabore.bg.
През 1938 г. немският учен д-р Рихард Конетцки, споменат в първата част на тази статия в разгара на Гражданската война успява да проникне в Морския музей в Мадрид. Преснима оригиналната карта Мапа Мунди и като прави сравнение с известните й факсимилета, открива користното вмешателство с подправяне на важни детайли и надписи, но се въздържа да ги коментира в печата.

Все пак Конетцки издава единственото неподправено факсимиле в в своята “Голяма история на света“ издадена в Лайпциг през 1939 г. На нея ясно личат българското знаме на Алонсо де Охеда, думата БУРНТИАНС, както и единственото най-вярно изображение на нашия велик съплеменник. Изследователят Иван Димитров през 1982 г., пише: “Ние разполагаме с копие от нефалшифицираната „Мапа Мунди“ от 1500 г., направена по поръчка на Охеда от Хуан де ла Коса. С тази карта Охеда отива на доклад в испанския двор.

Повечето названия в нея са български или славянски – Дола, Галата, Курия, Хоро, Лихнида и Лахнида (Охрид), Барба кала (Добрия моряк). Тамара, Роза, Яро (славянски бог на изобилието) и др. По-късно истинските имена – свидетелства за произхода на Охеда – са заменени с други.

Искам да представя и други доказателства, посочени от нетитулувания изследовател и полиглот и, според мен, скромен човек Иван Димитров. Събрал съм ги от различни статии и ще ги изредя със съкращения: място.

1. Херара в „Обща история на откривателските плавания“ посочва един комплекс на Охеда, особено проявил се при второто му плаване – „комплекса от детството, че ще умре от глад“, и с това подсказва, че

като дете Охеда е живял в семейството си бедно и е гладувал.

Може ли потомък на прочут феодален род, да гладува в детските си години – пита Димитров.

2. Де Охеда е признат за герой във войната на Испания срещу маврите. Крал Фердинанд и кралица Изабела искат да му подарят мавърски замък и земя. Но Алонсо де Охеда се отказва. Възниква въпросът – защо?

Някои изследователи смятат, че това е ненормална проява. Ние считаме, че няма нищо ненормално в отказа му. Неговата мечта е да воюва за освобожде¬нието на България.

3. Други автори споделят, че когато се разгневи, Охеда ругае на непознат език. Ругатните на този непознат език се изсипват най-много върху пирата Бернардино де Талавера. Но кой е този непознат език?

4. В Испания най-тачените светци през XV век са Сантяго, св. Яков, св. Хуан и св. Магдалена. А Алонсо де Охеда назовава първото европейско селище на новия континент Свети Стефан, (естествено с испанското му звучене – Сан Себастиан. Знайно е, че на брега на Охридското езеро има манастир, известен от най-стари времена като „Свети Стефан“.

5. Алонсо де Охеда единствен от конквистадорите довежда в Севиля туземка, жена от Индиите и живее с нея незаконно. Това за инквизицията на католиците-испанци е много тежко престъпление, но той за тях е чужденец.

6. Когато Алонсо де Охеда е разпитван пред кралския съд като свидетел (1513 г.), на въпроса на съдията на колко е години отговаря, че не знае точно. Може би е на 40. По това време в Испания има почти съвършена регистрационна система. Но съдиите не реагират, защото знаят, че Охеда е чужденец.

7. В някои писма от архива на английския посланик в Париж О’Конъл през XV век, се сочат двете имена на великия мореплавател-откривател и се потвърждава, че

Алонсо де Охеда и Драхан да Лихнида е име на едно и също лице.

8.Двете имена Алонсо де Охеда – Драхан да Лихнида се срещат още в доклади на испанската инквизиция до папата в Рим.

9. От завещанието на Охеда е известен лаконичен пасаж – желанието да бъде погребан под прага на църквата във францисканския манастир в град Санто Доминго на остров Еспаньола, „ТА ВСИЧКИ ДА ТЪПЧАТ КОСТИТЕ МИ, АЗ НЕ ИЗПЪЛНИХ ДЪЛГА СИ КЪМ РОДИНАТА“. Интересно е да се отговори за коя родина става дума. На Испания той дава много – слава, територия, злато. А за България остава стремежът му да накара Западът да воюва срещу Османската империя.

10. През целия си живот Охеда не само прегръща всяка идея за кръстоносен поход към Божи гроб, но се стреми да я разшири, мечтаейки да воюва и за свобо¬дата на България. Тъкмо този стремеж го кара да проявява геройство в Гранадската война, сближава го с Христофор Колумб, който споделя, че търси пряк морски път за Индия, за да събере злато и да финансира кръстоносен поход за освобождаване на Ерусалим.

11. Нито един от съвременниците му не съобщава той да е получавал вести, писма, пари от родители или близки. Охеда не пожелава да умре в Испания.

12. Личното име Алонсо през XV век означава в превод Драган. Освен това думата „алонсо“ се употребява и като драг, мил, отдалечен, разделен. Първоначално името Драган Охридски в превод на испански е имало следния вид – Алонсо де Охрид. При първата адаптация на старо испански ,.Де Охрид“ става „де Охрида“. Но в латинските езици чуждите думи със срички ,.фри“ и “хри” потъмняват, губят буквата „р“ и се преобразуват на сричките „фе“ и ,,хе“. По този начин Охрида се превръща в Охеда. Представителите на известния испански феодален род се подписват Ojeda. За да не се смесва с тях, Драган Охридски се подписва Ноjеda.”

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви