Викингите - елитната гвардия на Византия
Викингите - елитната гвардия на Византия

По време на епохата на викингите в армията на Византийската империя съществува елитна рота наемници предимно от Скандинавия. Тази група е известна като Варяжката гвардия – полк от воини, известен със своята безмилостна лоялност и военна мощ. Привлечените от богатство и слава викинги изминават дългия път до Константинопол (или Миклагардр, на старонорвежки).

Тези мъже се стремят само да служат и за това са отлично възнаградени. Членовете на Гвардията са най-високоплатените наемници във Византия и често получавали подаръци дори от самия император.

Известни фигури като Харалд Сигурдарсон (по-късно Харалд Хардрада) и дошлият чак от Исландия Боли Боласон следват дълга традиция на скандинавската служба във Византия. Всъщност евентуалната (и успешна) оферта на Харалд за норвежката корона е финансирана от богатствата, които той придобива като варяг.

Някъде през 989–1070 г. десетки скандинавци се присъединяват към полка. И към края на 11 век стражата привлича интереса на англосаксонците, които се бият заедно с техните другари викинги.

Как викингите стигат до Константинопол?
Въпреки че някои шведи следват датчаните и норвежците, които пътуват до Англия и извън нея, безброй други плават на изток в търсене на арабско сребро.

Обаянието на дирхама – сребърна монета, отсечена в Абасидския халифат и други мюсюлмански държави – примамва скандинавците да се опитат да открият източника й.

Към края на 8 век тези монети се появяват по търговските центрове на езерото Ладога (в днешната северозападна Русия) и Балтийско море, където попадат в ръцете на шведски търговци.

Организирани са експедиции и „Волжките викинги“ започват да изследват реките на Източна Европа. Може би шведите са ръководени от търговия, но тяхното наследство на изток не е по-мирно от датското и норвежкото разширяване на запад. Те основават селища или превземат съществуващи такива, които се намират на търговски пътища с висок пътникопоток. По пътя тези шведи, които се заселват в Източна Европа, придобиват ново име: „Рус“.

Категоричният произход на тази дума, от която Русия получава името си, е неясен. Сред учените е широко прието, че „Рус“ произлиза от думата Ruotsi – финландското име на шведите. Руотси от своя страна вероятно произлиза от староскандинавската дума róðr, която означава „екипаж от гребци“.

Владимир, повелителят на Холмгард (Новгород), ще стане владетел на Киевска Рус. През 978 – 80 г. руският княз подава своята кандидатура за престола в борба срещу братята си. Северното положение на Холмгард го поставя най-близо до Швеция, където събира 6 000 новобранци и с тази новосформирана армия се връща на изток, убива братята си и завладява царството.

Около 9 години по-късно тези 6000 воини ще станат викингите-основатели на Варяжката гвардия.

Формирането на Варяжката гвардия
В далечния Константинопол, в 989 г., византийският император силно се нуждаел от помощ. Василий II Българоубиец се изправя срещу не по-малко от три сили и се обръща към руския владетел за военна помощ. Така в замяна на брак със сестрата на императора Владимир се задължава да даде армията си от шведи. Тези хора преобръщат войната на Василий и именно той ги нарича Варяжка гвардия.

Защо варяжка?

Подобно на много термини на викингите от онова време, етимологията на думата е спорна.

Широко прието схващане е, че произлиза от староскандинавската дума vár (множествено число várar), което означава „увереност (в)“, „вяра (в)“ или „обет за вярност“ – следователно, „варя“ е група от мъже, които са дали клетва за вярност и лоялност.

Василий II придобива национално богатство в лицето на тези доблестни мъже от север. В рамките на империята срещу него не е изтеглен меч, нито някой чужденец успява да устои на силата му. Наслаждавайки се на новооткритата си защита, императорът основава нов екип от императорски бодигарди, напълно дисциплиниран и безмилостно лоялен. Така викингите съставят Варяжкият полк, който заменя неговите нелоялни гръцки телохранители.

Пазители на Константинопол
Като императорски телохранители, викингите са близо до императора, като образуват „варяги на града“, които пазят Константинопол. Те стоят като часови пред бронзовите врати на Големия дворец и защитават другите имоти на императора. Гвардейците изпълняват и полицейски задължения, както и по-деликатни задачи (например да арестуват хора с висок статус) поради имперската им лоялност и външен произход. По същите причини варягите действат и като тъмничари в страховития затвор Нумера, прикрепен към Големия дворец. Тези гвардейци никога не напускат столицата, освен ако самият император не изиска това.

Какво се случва с Варяжката гвардия?

Докато скандинавците доминират в редиците по време на началния етап на полка от 989–1070 г., по-късно съставът му става толкова разнообразен, колкото империята, която ги наема. След Норманско нашествие в Англия през 1066 г. англосаксонците се стичат във Византийската империя, нетърпеливи да се присъединят към Варяжката гвардия.

През 1071 г. византийската армия претърпява катастрофално поражение срещу селджукските турци, в битката при Манцикерт. Император Романос IV е заловен и много варяги са убити, докато го защитават, след като по-голямата част от армията бяга. Изчерпаните редици на гвардията са запълнени отчасти от англосаксонци, въпреки че скандинавците продължават да се присъединяват към полка.

Константинопол е обсаден през юли-август 1203 г. и по време на битката около 6000 варяги се бият за градските стени, постигайки няколко победи срещу нашествениците. На 17 юли, когато кръстоносците унищожават част от морската стена със своя таран, но контингент от варяги с брадви успяват да ги отблъснат.

През март – април на 1204 г. кръстоносци и венецианци атакуват още веднъж Константинопол. Варягите се бият смело, но след като на 11 април портите се отварят принудително, в града нахлуват кръстоносци и византийските защитници изпадат в паника. На 12 април императорът бяга, а византийците хвърлят оръжията си.

Без легитимен владетел, когото да защитават, варягите последват примера и се подчиняват на нахлулата армия.

Кръстоносците подлагат Константинопол на жесток тридневен погром, след който градът става част от Латинската империя. Останалите византийски лидери създават свои собствени държави наследници, като империята Никея, която ще завладее Константинопол през 1261 г. и ще възстанови Византийската империя. Има индикации, че дружина от варяги е обслужвала „византийската империя в изгнание“ в Никея. Латинският владетел на Константинопол все пак успява да състави личен полк от варяги.

Основните препратки към съдбата на тези войни през XIV век са свързани с церемониалните придворни и охранителни задължения. В началото на 15 век английските варяги са споменати в писмо от византийския император Йоан VII до английския крал Хенри IV, но освен това писмо и няколко неясни препратки, Варяжката гвардия е на практика изчезнала (и вече почти не съдържа скандинавци). През 1453 г. Византийската империя ще загине от ръцете на Османския султанат, решавайки съдбата на този известен и блестящ корпус.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви