"Ботевки", фалшификатори и далавера за милиони

При управлението на Демократическия сговор на проф. Александър Цанков, малко преди да започне т.нар. стабилизация на капитализма в страната, все още се усеща диханието на кризата след катастрофално приключилата Първа световна война. Макар че в обращение се намират банкноти за 4 милиарда лева, БНБ изпитва сериозни затруднения от допълнителни количества за задоволяване на потребителските нужди. Управителният съвет на банката гласува за нова емисия банкноти с номинал 500, 1000 и 5000 лева. След малко ще разберете защо народът ги нарича „Ботевки“.

Поради голямата нужда и липса на време банката се принуждава да пусне емисия само от 5000 лева. Тя се отпечата не в чужбина, а у нас, в Държавната печатница. За 45 дни в началото на октомври 1924 г. първите серии от емисията са пуснати в обращение. И тъй като върху банкнотата от 5000 лева е отпечатан портрет на Ботев, с портрет на цар Борис от другата, новите парични знаци бързо са наречени от гражданите “Ботевки”. Първите, пуснати от превратаджиите.

Ще мине година и полицията с много усилия и дръзновение ще разкрие най-голямата афера с фалшиви български банкноти. Основните герои в екшъна са Симеон Бурев, Никола Пецов и австрийският гражданин Фондрак, които на територията на столицата организират мощна фалшификаторска група, състояща се от 40 души.

За набавяне на необходимата печатна техника Бурев и Пецов заминават за Виена. Без да се замислят, те пускат вестникарска обява, че търсят инженер. За такъв е определен след изпит и двудневни увещания, че ще стане милионер, 30-годишният инженер Йохан Костка.

Оказва се, че предварително закупената от Дания хартия не става за печатане на фалшивите каймета

и по предложение именно на Костка от Лайпциг са осигурени четири машини за производство на хартия.

Комбинаторите смятат да стартират бизнеса си в Трявна под прикритието на предприятие за производство и преработка на хартия. Планът не сработва и машините по спешност са прехвърлени в София. След неуспешен опит да се печатат фалшиви стодоларови банкноти, емисия 1922 г., се решава да се фалшифицират новите 5000-левови банкноти, които са по-лесни за имитиране. Започва пласиране на ограничени количества фалшиви левове.

София Апетитът идва с яденето. Организаторите се решават на рискован “голям” удар. До края на юни 1925 г. групата подготвя за пласиране над 10 000 фалшиви банкноти. При пласмент на едро това прави над 50 милиона лeвa! Хората, отговарящи за разпращането на фалшивите пари, са трима плевенчани, които вместо да търсят повече посредници, решават да се свържат направо с един от касиерите на БНБ. Касиерът се пазари за комисионата си, обещава да включи в акцията и човек от ръководството на банката.

Решено е на 17 ноември 1925 г. да бъдат заменени 15 милиона фалшиви лева за толкова истински от БНБ. В уречения ден вместо касиера, обещал съдействие, се появява полицията, уведомена от него.

Заловените “ботевки” са с много добро качество

– отпечатани на хартия с копринени нишки, като дори заблуждават при огледа главния касиер на БНБ Михаил Ванков. И едва след допълнителна задълбочена експертиза са открити съществените разлики.

Веднага след залавянето на фалшивата партида е решено да се изтегли от обращение цялата емисия. Главатарите на престъпната група получават съответно 7, 10 и 15 години затвор, като са задължени да платят и обезщетение от по 1 047 000 лева.

През 1926 г. “ботевките” са изтеглени от пазара и са заменени от нови банкноти от 5000 лева, отпечатани от лондонската фирма “Брадбъри, Уилкинсън и компания”, с което се слага точка на най-шумната фалшификаторска афера в Царство България, възкресена мимоходом в романа на Милен Русков “Чамкория”.

Именно от него научаваме, че на 8 април 1928 г. във Виена е заловен Симеон Бурев, който единствен успява да се измъкне от ръцете на закона при полицейската акция на 17 ноември 1925 г.

Борислав ГЪРДЕВ /вестник „Над 55″/

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви