Руската рулетка - какво представлява тя
Руската рулетка - какво представлява тя

Правилата са прости. Необходим е само револвер, няколко патрона и един или повече играчи. Барабанът на револвера се отваря, зарежда се с един патрон и се завърта. След това играчите се редуват, като поставят револвера до главите си и натискат спусъка. В зависимост от правилата, барабанът се завърта отново след всяко натискане на спусъка или се оставя така, както е. Играта продължава, докато някой не си пръсне мозъка. Това е руската рулетка, в случай, че по някаква безумна причина не знаете. Смъртоносна игра с мрачна привлекателност, която чрез безбройните си споменавания в популярната култура става известна като забавление на свръхсмелите.

Но откъде изобщо идва идеята за руската рулетка

и колко хора всъщност са играли на тази най-опасна игра?

Първото писмено описание на нещо, което наподобява руска рулетка, идва от „Фаталист“. Това е последната глава на романа „Герой на нашето време“ от 1840 г. на руския автор Михаил Лермонтов. В нея главният герой на романа Печорин разказва историята на лейтенант Вулич. Казашкият офицер, който се забърква в разговор за съдбата на човека. Вярвайки че смъртта на мъжа е предопределена и не може да бъде променена, Вулич сваля пистолет, закачен на стената. Поставя го на главата си и натиска спусъка. Когато пистолетът не произвежда изстрел, другарите му заключават с успокоение, че той явно не би трябвало да е зареден. Но когато Вулич го насочва към фуражка на стената и отново натиска спусъка, той гръмва. Само часове по-късно фатализмът на Вулич е оправдан. Той е посечен със сабя от пиян войник, който преследва избягало прасе.

По-познатата форма на руската рулетка ще трябва да чака появата на модерния револвер с барабан. Най-често срещаният произход за руската рулетка е сред царските сили през 1917 г. Тогава, според един източник:

„… техните офицери чувстваха, не само че губят престиж, пари, семейство и държава, но и че са обезчестени пред колегите си от съюзническите армии. И така някой от тях изведнъж вадеше револвера си, навсякъде, на масата, в кафене, на събиране на приятели. Слагаше патрон от цилиндъра, завърташе го, поставяше го до главата си и натискаше спусъка.“

Има обаче редица проблеми с този източник. Първо, сервизният револвер, използван от руската армия през този период, M1895 Nagant е уникален с това, че има механизъм, който при всеки изстрел насочва цилиндъра напред, създавайки плътно уплътнение между цилиндъра и цевта.

Този механизъм прави функционално невъзможно въртенето на цилиндъра свободно, както се изисква при игра на руска рулетка.

Но основният въпрос е, че предходният пасаж идва не от исторически извор. А по-скоро от кратка история от 1937 г., написана от швейцарско-американския приключенски писател Джордж Сурдес.

Публикувана за първи път в списание Collier’s през януари 1937 г., историята, озаглавена „Руска рулетка“, е под формата на писмо. То е написано от сержант Уго Фелдхайм от Френския чуждестранен легион до неговия лейтенант, в което търси съвет как да прикрие самоубийството на колега-офицер сержант Бурковски. Бурковски, пристрастен към хазарта, запознава Фелдхайм с играта, с която пък сам той се запознава, докато служи в руската армия по време на Първата световна война. Търсейки все по-големи трепети, Бурковски играе играта все по-често, което в крайна сметка води до смъртта му.

Историята е първото популярно описание на руската рулетка и първото, което се позовава на нея с това име. Тъй като обаче Сурдес си е водил малко изследователски бележки, не е известно дали това описание се основава на действителни събития или просто той си измисля всичко. Доказателствата, сочещи второто, включват гореспоменатата особеност на руския револвер. Както и факта, че в описанието на играта на Сурдес се зареждат пет патрона вместо само един – даващи шансове за оцеляване 1 към 6. Това – може да си представим – никой освен глупавите играчи биха искали да приемат.

Въпреки това има исторически доказателства за това, че

руските новобранци запознават френския чуждестранен легион с хазартна игра, базирана на огнестрелни оръжия, но през 20-те години.

В своята история на Легиона от 1991 г., авторът Дъглас Порх пише:

Руските новобранци може да са били бедни войници, но на тях се приписва едно културно нововъведение в следвоенния легион – играта Куку. Очевидно внесена от царските армейци, Куку е вариация на руската рулетка със значително намалени шансове за оцеляване. Правилата изискват един легионер, избран по жребий, да излезе навън, докато другарите му се подреждат по стените на напълно тъмна стая. След това легионерът влиза в стаята и каза „Куку!“, а другарите му стрелят в общата посока, откъде идва гласът му.

Без значение дали историята на Сурдес е истина или не, нейното въздействие върху американската психика беше незабавно и дълготрайно. На 8 януари 1938 г., по-малко от година след публикуването й, Томас Х. Маркли младши от Остин, Тексас се самоубива, докато играе руска рулетка, за да отпразнува 21-ия си рожден ден. Това е първият от поредица подобни инциденти, които ще отнемат десетки човешки животи през следващите десетилетия, включително тези на R&B музиканта Джони Ейс през 1954 г. и актьора Джон-Ерик Хексум през 1984 г.

Най-публичният и шокиращ от тези смъртни случаи става на 3 септември 1976 г. по време на спектакъла на финландския магьосник Аймо Лейкас, когато той изпълнява известния номер с руската рулетка. Актът включва зареждане на револвер от смесена кутия с истински и халосни патрони, като Лейкас използва психическите си сили, за да избере само халосни. Лейкас изпълнява акта без инциденти повече от година, но в един съдбоносен ден той случайно избира истински патрон и се застрелва фатално пред публика на живо.

Но може би най-влиятелното културно изображение на руската рулетка идва от филма за войната във Виетнам от 1978 г. „The Deer Hunter“.

В най-скандалната сцена на филма трима американски войници, изиграни от Робърт де Ниро, Кристофър Уокън и Джон Савидж, са заловени от виетнамците и принудени да играят руска рулетка за забавление на техните пазачи. Разклатен от преживяното, персонажът на Уокън, ефрейтор Ник Чевотаревич, решава да играе руска рулетка за пари, което в крайна сметка води до смъртта му.

В допълнение, филмът поражда значителни противоречия с изобразяването на виетнамското отношение към американските военнопленници, като мнозина посочват, че няма доказателства за събитията, изобразени в скандалната сцена. В рецензията си за филма обаче Роджър Еберт защитава използването на руската рулетка като артистичен избор:

Това е обединяващият символ на филма: всичко, което вярвате за славата играенето (и оцеляването) на играта, за нейното умишленото произволно насилие, за това как тя докосва здравия разум на мъжете, принудени да я играят, се отнася за войната като цяло. Това е брилянтен символ, защото тази сцена прави излишно идеологическото описание на войната.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви