Нова година и честването ѝ в древността
Нова година и честването ѝ в древността

Честването на Нова година е сред най-старите празници на човечеството. Корените му са в онези далечни времена, когато първобитните хора забелязали, че в края на декември дните отново се увеличават. Затова земеделските и скотовъдните народи отбелязвали това явление с деня на раждането на Слънцето.

На този ден около 4000 г преди Христа в древния Вавилон започвала Новата година. Началото й давало новолунието след първия ден на пролетта, който се смятал за логичното начало на новия цикъл. Тържествата продължавали 11 дни, като всеки ден се характеризирал със свой ритуал и символика.

В ДРЕВЕН ЕГИПЕТ. Нова година се празнувала в средата на есента, когато река Нил преливала. Това се свързвало с плодородието на земята. Едва след като Нил прелеел, безжизнената пустиня се превръщала в цветуща градина. Навръх Нова година египтяните поставяли статуи на боговете си в лодки и ги пускали по течението.

Лодките плували по реката цял месец, съпровождани от песните, танците и веселбата на жителите. След това боговете бил иприбирани обратно в храмовете. Древните египтяни използвали ритуал с бебе като символ на възраждането на живота и новото начало. Християнската църква обаче отхвърляла тази практика. Едв апрез ХІV век преразгледала позицията си и позволила бебешкото присъствие, което да символизира Младенеца Исус. Този обичай бил пренесен в Америка от немците.

ВЪВ ВАВИЛОН Нова година се посрещала през пролетта. Разпространен бил обичаят на този ден да се взимат важни решения и да се правят обещания. И ако днес на 1 януари обикновено сме склонни да сложим чертата на цигарите или наднормените килограми, вавилонците най-често се заричали да си върнат дълговете. В древен Вавилон за празниците царят напускал града. В негово отсъствие народът гуляел и се веселял. След няколко дни церят и свитата му тържествено се завръщали в града, като по този начин давали знак за ново начало, а жителите се захващали за работата си.

В РИМ. Римляните посрещали Нова година в края на март,

но техният календар варирал според различните императори и не бил в синхрон с движениет она слънцето. През 153 г. пр.н.е.

Римският сенат избира 1 януари за начало на Новат агодина. Наричат празника “календе”, както обозначавали първия ден от всеки месец. На този ден римляните пренасяли жертви на боговете, устройвали всенародни игри. Празнували Нова година в началото на март, докато Юлий Цезар не въвел нов календар /т.нар. Юлиянски календар/. От тогава за първи ден на новата година се счита първи януари.

Месец януари е наименован в чест на римски бог – двуликия Янус. Едното лице на Янус е обърнато назад към отминалата година, а другото – напред, към новата година. През новогодишните празници римляните украсявали домовете си и си разменяли подаръци и монети с образа на двуликия Янус. Празниците продължавали няколко дни, през които стопаните и робите заедно се хранели, пиели и веселили. Римляните поднасяли подаръци и на императора. В началото това било доброволно начинание, но впоследствие се превърнало в задължение. Императорите изисквали богати подаръци за Нова година.

КЕЛТИТЕ. Жинтелите на Галия посрещали Нов агодина в края на октомври. Традиционно те украсявали домовете си с имел – дребен вечнозелен храст с бели плодчета, който расте по едрите дървета, за да изгонят призраците.

Считали, че именно на Нова година духовете на умрелите се връщали на земята. Келтите наследили някои древноримски традици, в това число и поднасянето на дарове за Нова година от поданиците. За Нова година обикновено се подарявали украшения и злато, а мъжете давали на жените си пари за карфици и други джунджурийки.

В РУСИЯ. През Х-ХV век за Нова година се считал 1 март.

През ХV век пренесли новата година на 1 септември. А през 1699 г. Петър І Велики издава следния указ: “Понеже в Русия отчитат нова година по разному, затова от днешна дата да се престане мътенето на главите на хората и за Нова година на повсеместно да се счита първи януари. А като знак за доброто начинание и веселие да се поздравяват с Нова година, пожелавайки благополучие в делата и благоденствие в семейството.

В чест на новата година да се украсяват елхи, да се забавляват децата, да се спускат с шейни от планините. А възрастните да не се напиват и да не се бият помежду си – за това са предостатъчни другите дни”.

ПРИ СЛАВЯНИТЕ Новогодишният празник бил посветен на бога на плодородието Дажд бог. Празнуването му било съпроводено с богат митичен ритуал, остатъци от който запазва днешната наша коледна и новогодишна традиция. Даже самото име Коледа представлява прабългарската фонетична транскрипция на римското Календе.

Новогодишните празници се чествали дълго време, докат оранната католическа църква ги осъжда като езически. Едва след широко разпространение на християнството църквата започва да замества езическите обичаи със свои. И новогодишният ден се превръща в ден на Христовото обрязване за някои християнски деноминации. В средните векове църквата продължава да се противопоставя на празнуването на Нова година и затова в западноевропейските народи тази традиция има едва 400 годишна давност.

В ДРЕВНА ГЪРЦИЯ през 600 г пр. Христа традицията повелявала като символ на Новата година да се използва новородено бебе. Свързвал се с честването по същото време на празника на бога на виното Дионисий. Показвайки бебе в кошница, което изобразява раждането на Новата година, гърците се прекланяли по този начин пред плодородието.

Сред най-разпространените вярвания в цял свят е това ,че ако успееш да направиш първия ден от годината щастлив, то късметът ще те следва през всичките месеци.

Затова първите няколко минути се посрещат в компанията на близки приятели и роднини. Празникът често продължава до ранни зори и почти навсякъде има поверия, че първият човек, който посети дома на 1 януари, носи късмет. Прието е, че късмет носят високите хора с тъмни коси.

Храната на този ден също е натоварена със символика. Много народи вярват, че кръглата форма символизира пълнота и берекет, затова на този ден холандците например, ядат за късмет гръгли понички /донати/, така както у нас коледарите се даряват с краваи. В много части на САЩ в традиционното меню задължително присъства черен грах. Разлира се, в компанията на свинска глава или бут. Зелето също има славата на “късметлийска”/ храна. А зелевите листа, както и традиционните за нашенската новогодишна трапеза зелеви сарми, се възприемат като символ на просперитет поради приликата си с книжните банкноти.

Дора АЛЕКСАНДРОВА

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви