Епидемии и паника - виновни и жертви
Епидемии и паника - виновни и жертви

Откакто съществува човешката цивилизация катастрофалните епидемии са неотменна част от историята ѝ. Още през седмото хилядолетие преди новата ера в различни места на Европа се появяват и процъфтяват неолитни култури. Развитието на цивилизацията бавно, но непрекъснато върви напред. През IV-тото хилядолетие пр.н.е. обаче, то явно се забавя. Броят на населението намалява. Данните от археологическите находки сочат, че много селища изведнъж или постепенно биват изоставени.

Съществуват различни обяснения, които търсят отговор на въпроса, какво се е случило. Нито едно от тях обаче не може да бъде потвърдено напълно. Защото разполагаме с твърде оскъдна информация за далечните времена. През 2018 година в Швеция археолози провеждат разкопки на неолитно погребение. То се отнася тъкмо към средата на IV-тото хилядолетие пр.н.е. При анализите на находките учените откриват чумни бактерии. Така водеща става хипотезата, че

в онези времена спадът на населението е предизвикан заради епидемии от чума.

За тази най-древна от известните ни епидемии може само да се спекулира. Но за масовия мор, стоварил се в древна Атина през V век пр.н.е., разполагаме с подробен разказ. Той ни е оставен от прочутия историк Тукидид. Днес експертите дискутират, дали в разказаното от античния пълководец и историк се касае за епидемия от чума или тиф. Но диспутите, относно причинителя на трагедията, не намаляват усещането за ужаса в античния свят в онова време.

Атинската чума
По време на Пелопонеската война /431- 404 г. пр.н.е./ спартанските отряди нахлуват в Атика. Жителите на Атина и бежанците са принудени за дълго време да търсят защита зад укрепените стени на древния полис. Епидемията, която избухва, много бързо се разпространява, заради огромното пренаселване на града.

В разказа на Тукидид личат признаци, които ще се наблюдават и по времето на други епидемии, разразили се по света. На първо място, древните се оказват абсолютно без никакви идеи, как адекватно да лекуват болестта. Разбира се, тогава никой не подозира за микроорганизмите, които предизвикват заболявания, прерастващи в епидемии.

И бързото разпространение на смъртоносната напаст води до логичното за тогава схващане, че всичко случващо се е наказание от боговете.

Тукидид пише: „Лекарите бяха безсилни: в началото лекуваха, без да знаят с каква болест си имат работа. А и изцяло, всякакво от човешките знания беше безсилно срещу болестта“. И винаги се е случвало едно и също – от V век пр.н.е., уви и в наше време, започват да се разпространяват паническите настроения. А заедно с това – започва и търсенето на виновни за случващото се.

Болестта се стовари над Атина внезапно и първо порази жителите на Пирея, затова и атиняни почнаха да говорят, че пелопонесците са отровили тамошните резервоари. В Пирея тогава още нямаше водопроводи“.

Друга характерна черта за всички епидемии, е сриването на традиции и преобръщане на нормалния начин на живот.

Тукидид пише, че навсякъде из Атина лежат трупове. И жителите на града пренебрегват всички традиции. И „престанаха да уважават и божествените, и човешките правила“. Стигало се до случаи, когато едни хора изгаряли тялото на покойник в погребален огън, предназначен за другиго. Или дори да хвърлят тялото на своя покойник върху нечий друг труп и просто да си заминат.

И тогава идва ред на онова, което много по-късно започват да наричат „Пир по време на чума“ – тотален разгул, изострен от усещането за приближаващата смърт. „Хората виждаха колко бързо се променя съдбата на богатите, как внезапно умираха и те. И как хората, които преди нямаха нищо, на мига заграбваха имуществото на покойните. Затова всички желаеха час по скоро да вкусят от чувствените наслаждения, смятайки за еднакво ефимерни и живота, и парите.

Юстиниановата чума
Хилядолетие след Атинската чума, през 541-542 година, чумна епидемия върлува на много места в Европа и Азия. Епидемията, или по-точно е да се нарече пандемия, историците наричат Юстинианова чума. Тя е добре описана от античните хронисти. И от нея се разболява (но оздравява) и самият император на Източната римска империя Юстиниан I. Съдейки по други източници и археологически находки, по същото време болестта върлува от азиатските степи, Етиопия, Египет чак до Британските острови Опустошенията, които сее чумата, улесняват нахлуването на англосаксонските племена на Острова. Тъй като числеността на населението там рязко намалява и няма кой да се противопостави на новодошлите. Чумата постепенно се разнася на запад.

Много е трудно да се определи колко са жертвите, покосени от Юстиниановата чума.

Според някои оценки епидемията отнася живота на около 55 милиона човека в Азия и поне 25 милиона в Европа.

Византийският историк Прокопий Кесарийски твърди, че в Константинопол всеки ден умират по 10 000 души. Това, най-вероятно е преувеличено, но е ясно, че жертвите са в огромни мащаби. Прокопий Кесарийски следва в разказа си текста на Тукидид, но се отдалечава от повествованието, за да опише един важен детайл. По написаното може да се съди, че жителите на Константинопол не се впускат в безчинства. А напротив, постоянно се молят, както подобава на християни. Доколко това съответства на истината, обаче, също е трудно да се каже.

„Черната смърт“                                                                                                     След погрома, който нанася, чумата не изчезва. Тя просто отстъпва, понякога за няколко години, друг път – за десетилетия, половин век, за да се развилнее отново. Между 1347 – 1351 година „Черната смърт“ пак покосява огромен брой хора. Различните приблизителни оценки за цяла Евразия варират между 75 и 200 милиона жертви. От чума се разболяват жителите на градовете, намиращи се по протежението на Пътя на коприната. А монголският хан Джанибек, при обсадата на Кафа, нарежда градът да се обстрелва от катапулти. Те били зареждани с телата на хора, починали от чума. Спасявайки се с бягство, генуезците пренасят заразата в държавите, където търсят убежище.

„Черната смърт“ е още по-добре позната за историците,

благодарение на по-големия брой писмени източници, а освен това за нея пишат Чосър и Петрарка. Спомнете си, например, за онези забавни истории, които Бокачо описва в „Декамерон“. Разказвачите им също се крият зад стените на вила, за да избягат от епидемията, бушуваща във Флоренция.

В описанията на чумата от XIV век срещаме все същото – неспособността на хората, да се справят с болестта. Както и преди, никой не разбира откъде се е появила заразата. Смятат, че я пренасят отровни „флуиди“. А това от своя страна поражда и образа на „докторът по чумата“. Той посещава болните с маска с огромен нос. В него слагали ароматни билки, напоени марли с оцет, за които уж се знае, че предпазват от болестта.

Загадъчният характер на тази, а и на други епидемии, разбира се, отново довежда до мислите за божие наказание.

Провеждат се многобройни кръстни шествия, молебени, които са все израз на надеждата за спасение. Но, както и в антична Атина, се търсят виновни за масовата гибел на хора. Подозренията, разбираемо, падат върху различните.

На много места из Европа се заражда предположението, че чумата е дошла от отровените води на кладенци. А зад това отровителство стоят евреите – просто като „врагове на християните“. Или прокажените, които, заради страданията си от положението си на отритнати от обществото, прибягват до отровителството, за да разболеят всички. Понякога двете версии се сливат и пишат, че евреите подкупили прокажените и им дали отровите, с които да заразят кладенците. Не е нужно да се описват последиците за двете упоменати групи, стоварили им се заради приписваните им злодеяния.

Често под подозрение се оказват и хората, нагърбили се с тежката задача да помагат на болните – лекарите. За тях се твърди пак същото: заразяват кладенци. Но се добавя и новото – неправилно лекуват пациентите.

Има един много характерен пример – Чумния бунт в Москва от 1770-1771 година. Той е насочен най-вече срещу докторите и властите, които се опитват да въведат карантина по време на епидемия. Днешната аналогия с конспиративните теории за заговор на компаниите от фармацевтичната индустрия, които уж разпространяват слухове за СПИН, целейки извличането на изгода, или шумотевицата за вредите от ваксинирането, просто е неизбежна. Защото се развива по все така добре познатата стара схема.

Не по-малко средновековно е и схващането, че СПИН е пратен от Господ, като наказание за хомосексуалисти и наркомани.

Надалеч и задълго
През Средновековието основният начин човек да потърси спасение от епидемии е да замине нанякъде „бързо, надалеч и задълго“. Да напусне възможно най-бързо мястото, където масово умират хора, да стигне колкото се може по-далеч от там. И да стои колкото се може по-дълго далече от „прокълнатите“. Но не е било лесно да се осъществи подобна тактика. Най-вече, защото за огромната част от населението е било просто невъзможно да иде където и да е другаде. От друга страна, властите обикновено налагали строги забрани за напускането. Има много случаи, когато буквално са заковавани вратите и прозорците на къщи, в които има болни. Или са издигани барикади по улиците, за да се изолират цели райони. И от тях да не бъде допуснат да излезе никой, докато болестта отшуми или всички в изолираните територии не умрат.

Специални стражи обикаляли по улиците и на всички живеещи наоколо било вменено задължението да се показват през прозорците. Ако се окажело, че някой не може да стане, за да иде до прозореца и да бъде видян от стражата, вече на никого от живеещите в тази къща не се разрешавало да я напуска.

През 1665-1666 година в Лондон бушува чумна епидемия.

Тя, за период от 18 месеца, отнася живота на около 100 000 души – близо една четвърт от населението. Английският крал Чарлз II и дворът му напускат столицата, но кметът на ситито и други длъжностни лица, запазват хладнокръвие и остават в града. Много лондончани се опитват да избягат. Но за да излезе някой извън градските стени, трябвало да покаже свидетелство за доброто му здравословно състояние. То се издавало от кметството на столицата. С всеки изминал ден обаче, да се сдобие с такова свидетелство, ставало все по-сложна задача.

А и хората, живеещи в селата край Лондон, започват категорично да отказват да приемат бегълци, затова и мнозина, които все пак са успели да напуснат заразения град, умират просто от глад. В същото време, за да се предпазят от чумата, другите държави предприемат не по-малко твърди мерки. На корабите, пристигащи от Англия, се налагала продължителна карантина далеч от пристанищата.

Епидемиите в човешката история са многобройни.

Мащабни епидемии от едра шарка, морбили и грип, унищожават коренните жители на Америка, след като там пристигат европейците. Жителите на Новия свят просто не разполагат с имунитет за тези болести.

В историята на XIX епидемичните вълни от холера са няколко. И по брой на отнетите човешки животи изобщо не отстъпват на чумните. Последната холерна пандемия се случва в края на XIX и началото на ХХ век. Епидемията от т.нар. „испански грип“ записва между 50 и 100 милиона жертви. Заразата поразява света, най-силно – Европа.

Днес страховити заболявания са далеч по-малко опасни. Напредъкът в медицината е безспорен. Ваксините на практика са решили проблемите с едрата шарка и други заболявания. Научили сме се да лекуваме чумата. Преносителите на ХИВ вече водят нормален живот.

Но най-важното е, че човечеството вече е достигнало до научни познания, които му позволяват да не търси в епидемиите някакви божествени наказания. Нито виновници, които уж нарочно разпространяват опасни заразни болести. Съвременният човек се е научил да мисли.

Стига да пожелае и да предпочете мисленето пред страха.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви