Може да не повярвате в това. Може да не го приемете, да го охулите, да се присмеете – ние няма да се засегнем! Но го прочетете.
Един ден стар отшелник бил попитан:
– Как не ти омръзва да си сам през цялото време?
Той казал:
– Имам много неща за вършене: трябва да обуча два ястреба и два орела, да успокоя два заека, да дресирам змия, да мотивирам магаре и да укротя лъв.
– Но ние не виждаме тези животни до теб. Къде са те?
Отшелникът отговорил:
– Ние носим тези животни в себе си.
Двата ястреба се хвърлят по всичко, което виждат – добро и лошо, полезно и вредно. Трябва да ги науча да различават. Това са моите очи.
Два орела с нокти нараняват и унищожават всичко, до което се докоснат. Трябва да ги науча да служат и да помагат, без да нараняват. Това са моите ръце.
Зайците винаги скачат напред-назад, страхуват се и се крият. Трябва да ги успокоя и да ги науча как да се справят в трудни ситуации, а не да бягат от проблеми. Това са краката ми.
Най-трудното е да наблюдаваш змията. Въпреки че е сигурно затворена в плътна клетка, тя винаги е готова да нападне, захапе и отрови всеки, който е наблизо. Затова трябва да я следвам и да я дисциплинирам. Това е езикът ми.
Магарето, както всички знаят, е много упорито, винаги изморено и не иска да си върши работата. Това е моето тяло.
Накрая, трябва да укротя лъва, който иска да бъде цар и да командва всички. Той е горд, суетен и смята, че целият свят трябва да се върти около него. Това е моето его!
Както виждате, имам много работа…
Разбира се, това е само притча.
За някои всичко до тук са само глупости, на които не си струва да се обръща внимание. За други има много неща, на които е по-важно да се обръща внимание. Решението ще бъде ваше. Може просто да оставите зверовете скрити. С надеждата, че няма да навредят на самите вас.
