Венецианската комисия
Венецианската комисия

Венецианската комисия смята, че управляващите в България са пропуснали важен момент за реални реформи в Конституцията,

а техният проект е изготвен набързо, без експертна оценка и без обществен дебат. Освен това, според комисията,

ГЕРБ са пропуснали възможността да прокарат промени, с които да се отмени така критикуваната недосегаемост на главния прокурор

„Би било пропусната възможност, ако настоящата конституционна реформа не разгледа въпроса“ за премахване на „прокурорския монопол“ и възможността за привеждане на главния прокурор под наказателна отговорност, се казва в позицията на Венецианската комисия.

Според международните експерти българският основен закон трябва да разрешава отстраняването на главния прокурор,

когато има потенциален конфликт на интереси или съмнение за извършено престъпление

Това са само част от първите оценки за проекта на ГЕРБ за нова Конституция на България, направени от Европейската комисия за демокрация чрез право, по-известна като Венецианска комисия. Съветът на Европа разпространи междинната оценка, направена по молба на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева. В текста се подчертава, че значителна част от анализа е посветена на правораздаването, но членовете на комисията са готови да се произнесат подробно и по други части от проекта, ако и докато той се обсъжда в България.

„С продължаването на конституционната реформа българските власти трябва да разясняват подробно основанията зад всяко от предложенията и да осигурят значимо участие на обществеността, експертите и всички политически сили в тоз ипроцес“, заявява комисията.

Венецианската комисия изрично подчертава, че прокурор няма как да разследва главния прокурор, защото всички прокурори са негови подчинени

Шефът на държавното обвинение трябва да бъде обект на напълно „независим механизъм за разследване“. Трябва да има и съдебен контрол на решенията да не се разследва главния прокурор. В момента решенията да прокурорите за отказ за образуване на дело не могат да се обжалват пред съда.

Венецианската комисия настоява властта на прокуратурата извън наказателното право да бъде намалена до необходимия минимум

В позицията на институцията се настоява поне половината от местата в бъдещия Съдебен съвет да се заемат от съдии, избрани от техните колеги от всички нива на съдебната власт.

В своята позиция Венецианската комисия изразява съжаление, че започването на конституционната реформа не е предшествано от широк публичен дебат, а проектът е изготвен в рамките на парламентарното мнозинство, без никакъв външен принос

Напомня се, че причините за някои конституционни изменения не са добре обяснени.

„Българските власти трябва да изяснят причините, които стоят зад всяко предложение, и да осигурят значимо участие на обществеността, експертите и всички политически сили в този процес“, се казва в позицията.

Експертите от комисията обръщат внимание и на такива серизони проблеми като например как ще бъдат одобрявани на референдуми поправки в новата Конституция, ако тя бъде одобрена и влезе в сила

Предвидено е да няма повече Велико народно събрание и това да стане след три гласувания в парламента и референдум с участие на поне 50% от имащите право на глас. Според комисията поставянето на такъв праг на избирателна активност при много скромна традиция на всенародни допитвания в България поставя под въпрос възможността да бъде поправен основният закон.

Венецианската комисия иска и някои разяснения

По-специално за въведеното задължение на държавата „да насърчава раждаемостта“. Комисията казва, че това: не трябва да се използва за оправдаване на дискриминация на културни или етнически малцинства или на жените.

Комисията казва, че проектът за намаляване броя на народните представители от 240 на 120 изглежда като плод на произволно решение,

без задълбочена оценка на въздействието на подобен ход върху българската политическа система.

Друг важен въпрос е как се определя кои са „важните“ и „обикновените“ промени в Конституцията

Даден е и пример – в чл. 166 от проекта за Конституция се говори за специална процедура за промени във формата на управление, но не е съвсем ясно какво се има предвид под тази формулировка. „Какво би станало, ако промени в ръководството на правосъдната система премахнат всички гаранции за независимостта на съдиите и ге поставят под контрола на правителството“, питат юристите. Защо за приемането на съвсем нова Конституция се изисква референдум с минимално участие, но няма праг при референдум за поправка в „промяната на републиканските и парламентарни основи на държавното управление“, продължават въпросите. Препоръчително е много ясно да се определят правомощията на Конститционния съд по такива въпроси, се казва в текста.

Венецианската комисия все пак отчита като правилно решението за въвеждането на правото на индивидуална жалба на гражданите пред Конституционния съд.

 

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви