Заговезни
Днес за последно се яде месо

Коледните заговезни или заговелки се нарича деня преди 40-дневните Коледни пости – 14 ноември. Той се смята и за последният ден, в който може да се блажи – т.е яде месо, яйца, млечни продукти.

По българска традиция в нощта на Коледни заговезни на трапезата се слага пиле с кисело зеле, тиквеник с повечко орехи и пълнени чушки с боб.

Лъжицата, с която стопанката е сипвала от блажното ядене, скрива и не пипа чак до Коледа, когато пак се хапва блажно. Венчавките са забранени от днес до Въведение Богородично и от Игнажден до Богоявление.

Възможно е датата да съвпадне с дните от седмицата, в който се спазва строг пост (сряда и петък) и заговезните се случват на друга /предходната) дата.

Вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат рождението на нашия Господ, Исус Христос. По времето на поста се забранява яденето на месо, мляко, сирене,яйца, кашкавал/ всякакви храни от животински произход/. Олио и вино може да се консумира без сряда и петък. На Никулден / 6 декември/ се разрешава риба и вино.

Постни дни преди Рождество Христово са съществували още от времето, когато се е празнувало заедно с празника Богоявление на 6 януари.

На Запад първи започнали да честват Рождество Христово (около 350 г.), а на Изток било въведено от св. Григорий Богослов през 380 г., Дните, в които това събитие било отбелязвано обаче, се различавали в различните поместни църкви.

Едва в края на IV в. и началото на V в. празнуването сравнително се уеднаквило и почти всички църкви с изключение на Арменската започнали да го празнуват на 25 декември.

След 31 март 1916 година ( когато у нас като държавен календар е приет т.н.“нов стил“-Григорианския календар) Рождество Христово се е чествало(( на 7 януари. През 1968 година, Българската Православна Църква приема Юлианския календар и установява чествуването на 25 декември. В България празникът е приет за официален с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.

Но постът е безполезен за онези, които не се въздържат от грехове, проповядва Св.Иоан Златоуст. Какви са правилата в Православната църква за благодатен и душеспасителен пост?:

Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;
Като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;
Не завиждай никому;
Не осъждай никого;
Не поглеждай с пожелание;
Не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;
Не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;
Нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;
Пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!
Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък, защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост?
Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?
Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?
Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?
И така, като постим телесно, нека постим и духовно;
като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,
нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;
нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,с милост към всички наши ближни.
Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви