Теодор Рузвелт - Твърдият ездач
Теодор Рузвелт - Твърдият ездач

На 27 октомври 1858 година се ражда 26-тия президент на САЩ Теодор Рузвелт – един от най-популярните политици в цялата история на Америка. В историята на САЩ от ХХ век има двама президенти с фамилията Рузвелт. В света по-известен е Франклин Делано Рузвелт. Той е избиран четири пъти на поста, и е човекът, извел Америка от Голямата депресия. Има и огромен принос за победата над фашизма. Но в самите Съединени Американски щати предшественикът на Франклин Делано – Теодор Рузвелт, спокойно може да се мери с него по популярност. И дори Теодор Рузвелт ще се окаже по-популярен, ако се проведе такова сравнение, най-малкото заради факта, че е един от главните герои в комедийната поредица „Нощ в музея“.

Роден е в семейството на търговец и филантроп с ирландски произход. В детските си години е едно често боледуващо момче, затова и началното си образование получава у дома, а не в училище. Когато поотраства се увлича по спорта – бягането и бокса са му любими. През 1876 г. Теодор Рузвелт постъпва в Харвардския университет, който успешно завършва през 1880 г.

През 1881 г. Рузвелт е избран като член на Републиканската партия в Сената на щата Ню Йорк. Жени се за родената в Масачузетс Алис Хатъуей Ли и се чувства напълно щастлив. В началото на февруари 1884 година се ражда дъщеря му, на която дават името Алис. Но щастието е съвсем краткотрайно – на 14 февруари почива съпругата му. По злокобно стечение на обстоятелствата същият ден почива и майка му. След този удар Рузвелт се оттегля от политиката, заживява в ранчо в Дакота и става фермер.

На 2 декември 1886 година Теодор Рузвелт се жени за втори път. Втората му съпруга е детската му любов Едит Кърмит Кароу.

Бракът им е щастлив и им се раждат пет деца, а Рузвелт се оказва много грижовен баща. Разказват, че когато съпругата му трябвало да излезе по работа и го оставяла сам да гледа децата, непременно завършвала с наставлението към него: „Дръж се прилично, докато ме няма“.

През 1889 година Рузвелт е назначен от Бенджамин Харисън в Комисията за реформи на държавната администрация, съвместявайки тази длъжност с отговорностите на комисар от полицията на Ню Йорк. Популярността му, благодарение на всичко, което се е заел да свърши, постоянно расте. През 1897 година президентът Уилям Маккинли го назначава за помощник секретар по флота. На този пост го заварва испано-американската война.

Външността му, която по-скоро подхожда на човек на науката, никак не се връзва с военни подвизи. Но през април 1898 година, още в началото на войната,

Рузвелт става един от организаторите на Първа доброволческа кавалерия,

която всички започват да наричат „Твърдите ездачи“. Основният личен състав на кавалерийския полк са каубой. В началото като заместник командир, а после и като командир, с този полк Рузвелт се сражава в Куба. За героизъм и храброст Теодор Рузвелт е удостоен с висшата военна награда на САЩ – Медал на честта. Любопитното е, че официалното утвърждаване на наградата на Рузвелт се случва след повече от век – през 2001 година. Теодор Рузвелт става първият и единствен засега американски президент, удостоен с тази най-висша военна награда.

Образът на Рузвелт-кавалериста в САЩ се превръща в каноничен. От войната Рузвелт се връща национален герой и любимец на нацията и с лекота печели изборите за губернатор на щата Ню Йорк. Но на този пост е за кратко. През 1900 година кандидатът за президент на Републиканската партия Уилям Маккинли предлага на Рузвелт да се кандидатират заедно за поста президент и вице-президент на САЩ. И най-вероятно точно популярността на Рузвелт печели мандата на Маккинли.

Но съдбата отрежда и на този пост Рузвелт да не се задържи за дълго. През септември 1901 година президентът Маккинли е ранен при покушение срещу него и осем дни след това почива.

На 14 септември 1901 година Теодор Рузвелт полага клетва като президент на САЩ

и с това става най-младият мъж (тогава е на 42 години и 10 месеца), заемал поста за цялата история на страната.

Противниците му злословят, че „твърдият каубой стана президент“. Решителността му дразни мнозина. Американските историци пишат, че с реформите си Теодор Рузвелт превръща федералното правителство в защитник на обществените интереси. Той се противопоставя на всякакви злоупотреби от страна на едрия капитал и заради това го наричат „рушителят на тръстове“.

Във външната политика Рузвелт решително се противопоставя на изолационизма

и предлага по-активно участие на САЩ в решаването на световните проблеми. С подкрепата, която оказва на революцията в Панама, Рузвелт печели много: отделено е място на територията на тази държава, през което да бъде построен канал, свързващ Тихия и Атлантическия океан. Строежът на Панамския канал започва именно по време на управлението на Теодор Рузвелт.

Благодарение на Рузвелт в световната политика се появяват термини като „световен страж“ и „политика на голямата бухалка“. Той става първият държавен глава, удостоен с Нобелова награда за мир. През 1906 година Рузвелт получава престижното отличие, независимо, че защитава тезата за провеждането на активни дейности във външната политика, които не изключват при необходимост прилагането и на силови методи.

Това се случва вече след президентските избори от 1904 година, на които Рузвелт печели втори мандат на поста президент на САЩ. Формално обаче той е избран за пръв път на поста, тъй като през 1901 година просто му се налага „да замести“ загиналият Маккинли. Но Рузвелт заявява, че смята своето президентство за второ и след приключване на мандата ще напусне поста. И изпълнява обещанието си. Не участва на следващите избори, а вместо това дава подкрепата си за съпартиеца си Уилям Тафт.

Курсът, който Тафт поема, обаче изобщо не му харесва. И затова

през 1911 година Теодор Рузвелт заявява намеренията си да се кандидатира пак на предстоящите президентски избори.

Формално има право на това. Към онзи момент в САЩ няма ограничение на броя президентски мандати за един и същи човек. Той печели подкрепата на членовете на Републиканската партия. На предварителните избори убедително печели номинацията на Републиканците с 278 от гласовете на делегатите, докато Тафт получава само 48 гласа.

През лятото на 1912 година Конвентът на Републиканската партия, благодарение на политическите машинации на Уилям Тафт, приема решение, с което той отново е номинацията на партията за кандидат-президент. Рузвелт е вбесен от това решение: „Щом бламирате настоящото законно мнозинство, то трябва само да се организира“. С тези думи той и привържениците му напускат партията. През август 1912 година привържениците на Рузвелт основават Прогресивната партия на САЩ, а Теди става кандидат за нов мандат от името на новата партия.

На 14 октомври по време на предизборна среща в Милуоки срещу Рузвелт е извършено покушение. Собственикът на бар Джон Шранк го прострелва в областта на гърдите, но куршумът минава първо през кутията за очила, поставена във вътрешния джоб на сакото на Рузвелт и през 50-те страници ръкопис на речта, която той възнамерява да произнесе. Рузвелт отказва да му бъде оказана лекарска помощ и произнася речта си. Едва след като приключва с 90-минутното си изказване, приема докторите да го прегледат.

Президентските избори през 1912 година се превръщат в революционни.

Вместо двама основни кандидати за поста – трима, вместо две основни партии – три. Рузвелт разбива Тафт, но разцеплението на републиканците подаряват победата на кандидата на Демократическата партия Удроу Уилсън.

След като напуска президентския кабинет, без да излиза съвсем от политиката, Рузвелт отделя много време на литературата, пътешества и практикува любимото си хоби – лова. По време на един лов, за да му угодят, организаторите завързват мече за дърво. Когато го вижда, Рузвелт го съжалява и го отвързва, за да го пусне на свобода. Впоследствие в САЩ започват да произвеждат популярните и до днес плюшени мечета, които в чест на президента си, американците галено започват да наричат Теди.

Когато през 1917 година САЩ влизат в Първата световна война, Рузвелт отново иска да бъде на фронта. Не го допускат, но и четиримата му синове участват във войната. Военният пилот Куентин Рузвелт загива в бойни действия на 14 юли 1918 година. Авторитетът на Рузвелт остава извънредно висок. Републиканската партия отново иска да го види като кандидат-президент за изборите през 1920 година. И Рузвелт, забравил за враждите, е готов отново да се гмурне в дълбокото.

Но в края на 1918 година здравето му сериозно се влошава. Приет е в болница, откъдето е изписан едва в навечерието на Коледа. Заминава за имението си Сагамор Хил, където се кани да прекара коледните празници, да събере сили и да се върне в активния политически живот. В неделната вечер на 5 януари 1919 година съпругата му Едит му чете книга. Преди да заспи, той неочаквано казва на съпругата си: “Не знам, разбираш ли колко обичам Сагамор Хил“.

Няколко часа по-късно 60-годишният Теодор Рузвелт почива в съня си.

Причина за смъртта му става тромбоза. Президентът Удроу Уилсън, който побеждава Рузвелт на изборите за президент през 1912 година, обявява национален траур заради смъртта на политическия си опонент.

За да се разбере, на какъв висок пиедестал американците са издигнали Теодор Рузвелт и ролята му в историята на държавата, трябва да се спомене само един факт: на изсечения по повод 150-годишнината на САЩ барелеф в скалите в планината Ръшмор, скулптурата му се намира редом до тези на Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън и Ейбрахам Линкълн.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви