Коя е датата на сътворението на света?
Коя е датата на сътворението на света?

Интересно за всеки би било да знае датата на сътворението на света, според Библията.

„1:1 В начало Бог създаде небето и земята.
1:2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
1:3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
1:4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.
1:5 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.
1:6 И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода…“
(Битие 1:1-6)

Така започва Старозаветната книга Битие. Във всяка религия непременно присъства и космологичен мит, който се опитва да пресъздаде Началото – онова, от което започва всичко. Юдейският мит разбира се, поставя в центъра на сътворението единния и всемогъщ Бог. Векове наред християнството – като продължител на древните юдейски вярвания и легенди, ползва за отчитане на времето точно това космологично виждане.

Опитите да се подходи „научно“ и да се определи кога е онзи „ден първи“, не са един и два. Дионисий Малки през 525 година по нареждане на папа Йоан I разработва пасхални таблици. Чрез тях изчислява датата на раждане на Христос. А три века по-късно в Европа започва масово да се ползва разделянето на „преди“ и „след“ рождество Христово.

Един от най-ранните опити да се определи датата на библейското Сътворение на света

(и вероятно най-известният) е дело на ирландския англикански архиепископ, богослов, историк-библеист и колекционер на исторически документи, Джеймс Ъшър.

Джеймс Ъшър

Някъде около 1630 година Ъшър достига до заключението, че Земята е създадена на 23 октомври 4004 година преди раждането на Исус Христос. Това става след внимателно проучване на Библията и други исторически текстове

Самото сътворение на света, изхождайки от библейския текст, започва „привечер“ на предния ден. Това означава: 22 октомври 4004 г. пр.н.е. Ъшър дори е още по-конкретен – 6 часа преди полунощ. Или казано иначе – около 18 часа на 22 октомври 4004 г. пр.н.е. Как е стигнал до тези изводи?

Ъшър пише, че му се струвало, че най-лесно му било да определи хронологията на случилото се в ранни времена (от Сътворението на света до епохата на Соломон), защото „в Библията има точни хронологични указания“ – посочено е колко години са живели патриарсите на рода израилев и т.н. Основният проблем обаче е, че тези числа се различават в двете основни версии на Библията – еврейската и Септуагинта (Interpretatio Septuaginta Seniorum – „превод на седемдесет и двамата мъдреци“). Общото разминаване между двете „датировки“ е около 1500 години. Джеймс Ъшър решава да приеме „късата“ хронология, основавайки изводите си на еврейската Библия.

Епохата на Израелското и Юдейското царства, от Соломон до разрушаването на Йерусалим от Навуходоносор, е доста по-трудна, заради многото противоречия в източниците. Ъшър подхожда към решаването на проблема по научен начин, като сравнява библейските дати с наличните исторически текстове, в които е описано царуването на вавилонските и асирийските царе.

Основно се ползва от трудовете на Птолемей.

Външните (т.е. извън Библията) източници се оказват незаменими в определяне на хронологията за последната епоха – от разрушаването на Йерусалимския храм до Рождество Христово. На практика в Библията за този период напълно липсват хронологични препратки.

Например, в Библията е записано, че смъртта на Навуходоносор II се пада на 37-та година от пленяването на юдейския цар Иехония (4-та книга Царе, 25, 27).  Това се съотнася с датата на смъртта на вавилонския цар, посочена в астрономическия Канон на Птолемей – 186 г. от ерата Набонасар, или 561 г. преди раждането на Христос. Така може да се изчисли годината, когато е пленен юдейският цар Иехония.

Използвайки този метод, Ъшър достига до извода, че Сътворението на света се е случило около 4000 години преди раждането на Исус. Но тъй като Рождеството Джеймс Ъшър трактува към 4 г. пр.н.е. (отчитайки грешката, допусната от Дионисий Малки) – последната година на управление на Ирод Велики, то и датата на сътворението следва да е през 4004 г. пр.н.е.

За сезона, през който „Бог създаде небето и земята“ се водят дълги теологични спорове.

Много теолози предполагат, че това се е случило през пролетта, когато е началото на годината при вавилонците и мнозина древни народ. Други, сред които и Джеймс Ъшър, твърдят, че това се случва през есента, защото тогава започва еврейската година. От това, че седмия ден след Сътворението се пада в събота (денят за почивка), следва, че сътворението започва в неделя. Като съпоставя тези „данни“ с началото на еврейската година, Ъшър достига до извода, че Сътворението на света се случва в неделята около есенното равноденствие.

Използвайки астрономични таблици (вероятно тези на Кеплер), Ъшър заключава, че равноденствието се пада на 25 октомври, тоест в деня, преди да бъде създадено самото Слънце (в сряда – Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите. Битие 1:16). А от това, че за първият ден се казва: „И стана вечер, и стана утро, ден първи.“ – тоест, вечерта предшества утрото – логично е да се направи извода, че Сътворението на света започва вечерта, предшестваща 23 октомври, в годината 4004 преди рождението на Христос, в 710-тия юлиански период.

Според хронологията на Джеймс Ъшър Големият потоп се пада през 2348 г. пр.н.е.; през 1921 г. пр.н.е. Бог се явява на патриарха на юдеите Авраам. Изходът на евреите от Египет се пада през 1491 г. пр.н.е. През 1012 г. пр.н.е. пък е въздигнат първия храм в Йерусалим, който е разрушен през 586 г. пр.н.е., когато започва и Вавилонския плен.

Дълги години хронологията за избора на датата на Джеймс Ъшър се посреща от сериозните научни среди с разбираема насмешка.

В общи линии, там, където датировките в Библията имат исторически характер, съответстват на приетите в науката днес, или са близки до тях (например, основаването на първия храм в Йерусалим – 1012 г. пр.н.е. – е само с 50 години по-рано от приетото от историческата наука). Но там, където Ъшър се е позовавал на данни с митологичен характер, то и датите му логично са митологични. Разбира се, това се отнася и за датата на Сътворението на света – привечер на 22 октомври 4004 г. пр.н.е. Въпреки че методът на изчисленията му е много строг, заключенията му се приемат с насмешка.

Което не пречи датировките на Ъшър да се ползват с голяма популярност. Англиканската версия на Библията дълго време се издава с бележки, в които са посочени препратки към неговите заключения за хронологията. Всъщност, гледната точка на Джеймс Ъшър за Сътворението на света и до днес е най-разпространената сред поддръжниците на креационистката теория. Според мащабно изследване, извършвано през последните 30 години от Американския институт за изследване на общественото мнение (Gallup), 46 % от американците са убедени в Библейската версия за Сътворението, и че Земята е на по-малко от 10 000 години.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви