Книги, които не трябва да докосвате
Книги, които не трябва да докосвате

Това са най-опасните книги за всички времена. И за двете обаче се спори дали наистина съществуват или са измислени от Хауърд Лъвкрафт и Артуро Перес-Реверте.

Истинското заглавие на „Некрономикон” е „Ал Азиф” („Воят на среднощните демони”). Написана е в 730 година след Христа в Дамаск от Абдул Ал Хазред, наричан още Лудия арабин.

Направена е от кожата на девици, а текстът е написан с кръв. Лудият арабин я е създал, след като живял две години в развалините на Вавилон. След това пет години изучавал подземията и тайните пещери на египетския Мемфис. И още десет се скитал из арабската пустиня Рут ал Кхали. Там бродели духовете и ангелите на смъртта, прекланящи се пред Шейтана.

Всички чудовищни същества от книгата могат да бъдат призовани с формулите, символите и заклинанията, съдържащи се в самата нея. Тя е преведена на гръцки от Теодорус Филетас от Константинопол през 950 г. като „Некрономикон” („некро”-мъртви, „номос”- обичаи). През 1050 г. е изгорена от Патриарх Михайл, а арабският оригинал изчезва.

Едно от малкото оцелели гръцки копия е преведено на латински от Олаус Вормиус. Папа Грегорий Девети забранява и двата превода. Но книгата е преиздавана още три пъти през XV, XVI и XVII век в Германия, Испания и Италия. На английски я превежда любимецът на английската кралица Елизабет, великият маг, алхимик и учен Джон Дий, но никога не я издава.

Колкото и да се опитват различните религии да унищожат книгите, винаги остават 96 екземпляра,

но само 7 от тях могат да отварят врати към други измерения. Твърди се, че до някой от тях са се опитвали да се доберат Наполеон, Бисмарк и Хитлер.

Лъвкрафт, бащата на хоръра, вдъхновител на Стивън Кинг, Рей Бредбъри, Нийл Геймън, Хорхе Луис Борхес, Джон Карпентър, Стенли Кубрик и Бенисио дел Торо, я споменава за пръв път през 1924 г. в новелата си „Хрътка”. Той разказва, че Ал Хазред е открил в пустинята безименен град, в чиито руини се намира Светилище с манускрипти. В тях има сведения за „Древните”, изчезнала раса, предхождаща човечеството, изплувала от океана и завладяла света. Днес й се кланят тайни общества, култове и магически ордени.

Три авторитетни институции твърдят, че притежават книги от Некрономикон”: Британският музей, Библиотеката на Харвард и Националната библиотека в Париж.

Книгата е оказала огромно влияние върху поп-музиката и особено върху групите Black Sabbath, Irom Maiden и Metellica. Тя е съставна част е от сюжета на повече от 20 компютърни игри, над 20 филма и много книги, между които и тези на Тери Пратчет.

“Деломеланикон” е необикновено произведение на окултната литература, образец на най-опасните книги.

Смята се, че то позволява да застанеш на пътя на светлината, затова го наричат и „Книга на древната светлина.“ Приписвано е на Луцифер. Според легендата, след като е победен от небесното войнство и запокитен в бездната, той написва книгата като ръководство за последователите си, като пътеводител в селенията на мрака, като ключ към вратите на ада.

Обвита в тайна още от мига на създаването си, книгата е препродавана за невероятни суми между малцина притежатели и неведнъж е изгаряна от инквизицията.

За първи път за нея се споменава в папирусите от Турис, писани 3300 години преди Христа. През първата и втората година от нашето летоброене, тя е спомената два пъти в „Корпус Херметикус”, сборник от 17 трактата от сферата на теологията на херметизма, с предполагаем автор Хермес Тримегист (гръцкият еквивалент на египетския бог Тот, повелител на писарите). В един непълен опис на Александрийска библиотека, преди тя да бъде окончателно опожарена през 686-та след Христа, се споменават деветте латински енигми, които съдържа. Тя се споменава и от пророк Данаил, Хипократ, Йосиф Флавий, Албертус Магнус и папа Лъв Трети.

Притежатели на „Деломеникон” са били цар Соломон и Роджър Бейкън, францискански монах, английски учен и философ.

Той се е занимавал в демонология, криптография и магия и твърди, че книгата съдържа ключ към ужасни мистерии.

„В нея е описан начин за призоваване на дявола”, е заявил папа Инокентий Шести, който я изгаря през 1352 г. През XVI век Джордано Бруно прави етимологичен анализ на книгата (”делос”-ясен, „мелос”-черен”) и уточнява, че „по пътя на хората, тръгнали към знанието има девет тайни порти”. Твърди се, че тя е била с него и на кладата.
Книгата е описана и от Густав Майринк в повестта „Ангелът на западния прозорец”. По нея, испанският писател Артуро Перес-Реверте, приятел на Борхес, създава прочутия си роман „Деветата порта”.

През 1999-та Роман Полански прави едноименния си мистичен, сатанински хорър/трилър с Джони Деп в главната роля. Филмът постигна шеметен успех, реализира 58,4 милиона приходи и отвя „Бебето на Розмари”, другия окултен шедьовър на полско-американския режисьор.

Шепнешком се твърди, че и днес „Деломеланикон” е ср ед малкото книги, които се използват за окултни и сатанински ритуали. По някаква зловеща случайност (или закономерност) бременната съпруга на Полански Шарон Тейт беше зверски убита в такъв ритуал на сатанинската секта на Чарлз Менсън, „чудовището на 20-ти век”.

 

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви