Как изглеждат 60-те години на Строителната гимназия в Бургас през очите на негови ученици и учители разказва филмът с тяхно участие „Строители на съвременен Бургас“. Какво е било училището тогава, какво е сега, какви са били правилата преди 60 години, кое се е променило, а кое – не – всичко това можете да научите от творбата, която вече е достъпна за гледане на уебсайта на гимназията и канала й в Youtube.

Тази година някогашният Строителен техникум, днес Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Кольо Фичето“ – Бургас, чества своя 60-годишен юбилей. Филмът е кулминацията на всички събития, които в тази трудна и необичайна ситуация училището все пак успя да организира – предимно виртуално и на открито.

„Филмът заслужава своята премиера на голям екран. За съжаление не можем да направим това днес, но можем да го споделим с близки, приятели, познати, за да получи своята публика. С този филм честитя Деня на строителя на всички, чиято съдба е свързана с нашето училище. Благодаря на всички, които отделиха от времето си, за да участват в него. Отправям апел – споделете го, за да достигне до възможно най-много бивши ученици – у нас, и в чужбина, за да си припомнят своите най-хубави години – тези в Строителния техникум“, каза директорът на ПГСАГ „Кольо Фичето“ инж. Даниела Симеонова.

Заснемането на филма стартира през миналата учебна година. В него участват ученици и учители от първия и следващи випуски, показани са множество архивни кадри на строителството в Бургас и региона, построени сгради от бивши ученици, които практикуват своята строителна професия. Всички жилищни комплекси, промишлени предприятия, курортните комплекси Слънчев бряг и по Южното Черноморие – всички те са дело на ръцете на учениците, завършили това училище.

Сградата на гимназията също е построена с доброволния труд на родители, учители и ученици. А парцелът е дарен за образователни цели от благодетеля на Бургас – Александър Георгиев-Коджакафалията. С доброволния труд на учениците са облагородени стотици междублокови пространства и малки паркчета в нашия град. Съдбата на града и съдбата на това училище са неразривно свързани.

А пожеланието на един от първите учители – Мария Найденова е сегашните ученици и учители да вземат от миналото, не пепелта, а огъня, с който да продължат неговата история в следващите години.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви