Коментар на Даниел Смилов
Коментар на Даниел Смилов

Парадокс: българската операция „чисти ръце“ в политиката е на път да остане недовършена по санитарно-хигиенни причини

Макар над 60 процента от българите да смятат, че чистотата на републиката е била накърнена от премиера Борисов и главния прокурор Гешев, двамата продължават да стоят на постовете си. Нещо повече, засилването на здравната и санитарна Ковид-19 криза най-вероятно ще се използва, за да им се осигурят още няколкото месеца в управлението. До голямото пролетно почистване на парламента през 2021 г.

В момента България се готви да се затвори заради новата вълна на коронавируса. Измеренията на предстоящото затваряне не са ясни

– тепърва ще се решава какво, как и кога ще се карантинира. Но страната видимо минава отново на извънредни релси и ефирът се насища (напълно разбираемо) с лекари и медицински експерти. Извънредните брифинги на кризисните щабове изглеждат само въпрос на време. Този път числата на заразените и починалите са далеч по-сериозни от пролетта и здравната ни система със сигурност ще има нужда от много умело управление, за да се справи с изпитанието.

Върховенството на закона – под санитарния минимум

Иронията във всичко това е, че управляващите ще трябва да убеждават хората да си мият ръцете и да спазват санитарните правила, докато собствените им политически ръце са мръсни и върховенството на закона в страната е под санитарния минимум. Дисонансът е огромен, защото едни и същи проправителствени говорители ще трябва да обясняват как корупцията и беззаконието са нещо неприятно, но все пак „нормално“, и едновременно с това – как неспазването на правилата води до загуба на живот.

От тази гледна точка санитарната ситуация в страната е повод да се замислим за възрожденския идеал за политическа чистота – чистата и свята република, който често цитираме автоматично като хубава фраза. Проблемът е, че тази фраза сякаш никога не се отнася за настоящето. Тя е валидна обикновено за далечното минало – нравствен идеал на хора като Васил Левски, които имат в историята ни статут на светци и мъченици. Или пък е пожелание за бъдещето със съзнанието, че настоящето съвсем не отговаря на стандартите ѝ. В крайна сметка чистата и свята република се е превърнала в нещо като сладникав рефрен на политическия утопизъм: тя кара всички да се подхилкват, докато са убедени, че политическата реалност е мръсна не само у нас, но и в чужбина.

Хигиенизацията може да почака, защото…

ПРОДЪЛЖЕНИЕТО ТУК

 

автор: политологът Даниел Смилов, www.dw.com/bg

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви