Още за проклетите книги
Още за "проклетите" книги

Още един тайнствен труд е „Стеганография“ на абат Тритемий (Йохан Хайденберг, 1462-1516). Той е написан след срещата с тайнствен учител, който го наставлявал в окултните науки. Ето собственото му предисловие:

„В книгата ще разкажа за методите, които мога точно и сигурно да предам със своята воля на всеки, който постигне смисъла на моята наука, колкото и далече да се намира от мен… И никой няма да заподозре, че съм използвал знаци, фигури или букви. А ако се възползват от услугите на пратеник и този пратеник бъде хванат на път, никакви молби, заплахи и дори мъчения няма да го принудят да открие тайната, тъй като той нищо няма да знае за нея. Ето защо нито един човек не умее да разкрие тайната. И всички тези неща при желание мога да извърша с лекота, без да прибягвам към ничия помощ или да изпращам пратеник. Дори на затворник, заточен в дълбоко подземие и намиращ се под непрекъсната охрана, съм способен да предам своята воля.“

Изследователи смятат, че Тритемий наистина е извършил велико откритие е в областта на телепатията и хипнозата. Но не е искал да разкаже за това. Английският алхимик Джордж Рипли, изучил трудовете на Тритемий в пълен обем, е оставил дори такъв изплашен коментар: „Умолявам тези, които ги знаят (трудовете), да не ги издават!“

През 1616 г. ръкописът бил изгорен. Запазило се много кратко изложение на „Стеганография“, датирано от 1621 г. То се пази в Националната библиотека на Берлин.

Още една „проклета“ книга е „Беседите на д-р Джон Ди с духовете“.

Джон Ди (1527–1609) е английски математик, географ, астроном и астролог. Един от образованите хора на своето време, той издигнал идеята за нулевия меридиан – Гринуичкия. На 25 май 1581 г. му се явило нечовешко по природа същество, обкръжено от сияние. То му оставило черно огледало, подобно на идеално полирано парче каменни въглища. И казало на доктора, че гледайки в този кристал, ще вижда много светове. И ще може да влиза в контакт с разумни същества с друга, нечовешка природа.

Ди записвал своите разговори с тези неземни същности. И част от тях заглавието „Истинското и вярно съобщение за това, което в продължение на много години се е случвало между д-р Джон Ди и някои духове“ било издадено от английския филолог Мерик Казобон.

Друга част от записките на беседите била изгорена заедно с целия архив на Джон Ди от неизвестни крадци. Но останали достатъчно фрагменти от езика, на който говорели тези същества и които Джон Ди наричал енохични. Това била завършена система със своя азбука и собствена граматика. Част от достигналите до нас текстове на енохичния език съдържат математически знания. Тяхното ниво съществено превишава съществуващите във времената на Джон Ди.

Още Джон Ди писал за това, че Земята всъщност не е съвсем кръгла. Тя се състои от множество насложени една върху друга сфери, построени около друго измерение. Между тези сфери има точки, или по-точно повърхности на съприкосновение, и по такъв начин Гренландия в другите светове се простира до безкрайност. Ето защо Джон Ди многократно пращал молби до кралица Елизабет I, в които я убеждавал, че Англия трябва да превземе Гренландия, за да получи на разположение вратата към други светове.

Любопитно е, че митичното огледало съвсем не е митично.

То съществува реално и се съхранява в Британския музей. Състоянието му е идеално, но огледалото „не работи“ – с неговата помощ няма къде да се надникне и с кого да се общува. Очевидно за тази цел стават само такива личности като Джон Ди. Впрочем това са само предположения, тъй като администрацията на музея за съжаление не позволява нито да се ползва огледалото, нито да се изследва. Що се отнася до „Беседите“, то се е съхранила само първата им част – отново в Британския музей.

Съществувала е и цяла библиотека от тайни и „проклети“ книги – библиотеката „Либерия“. Някои изследователи смятат, че това са били просто книги от библиотеката на византийски кесари. Но много клонят към мисълта, че повечето от тези книги от Византия са били наистина с тайно и мистично съдържание.

За да спаси тази уникална библиотека от унищожение, младата дъщеря на деспота Тома – София (Зоя) Палеолог – се омъжва за руския княз Иван III.

В условия на най-строга тайна и под сигурна охрана тя изнася от Константинопол в Москва седемдесет превода от книгите. За да защити по сигурен начин библиотеката, получила названието „Либерия“, а по-късно – „Библиотеката на Иван Грозни“, книгите били положени в каменна крипта в една от катедралите на Кремъл, а върху железните ѝ врати увиснали катинари.

Според свидетелствата на учения монах Максим Грек, в библиотеката имало древни глинени таблички, пергаменти, древногръцки книги. Ако се вярва на 53 ръкописни и печатни книги на църковнославянски език, където се споменава за нея, в библиотеката имало още и свитъци на древноарамейски, подписани с името на Исус.

Библиотеката изчезнала безследно през 60-те години на XVI век. Цели поколения изследователи са я търсили, но без успех.

Какво биха донесли на човечеството всички тези тайни книги, не е известно.

1 КОМЕНТАР

  1. Джон Ди:
    Предайте на крарицата да не се притесвява от испанската армада дошла до англие, небесните сили казаха че ще излезне буря и ще потопи армадата.

    Така и става.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви