Археологически проучвания на о. Св. Петър
Археологически проучвания на о. Св. Петър
о-в Св. Петър
о-в Св. Петър

Остров Свети Петър е малък остров в българските териториални води на Черно море. Надморската му височина е до 9 м. Намира се на около петдесет метра източно от остров Свети Иван, близо до Созопол. Предполага се, че при покачване на морското ниво през последните две хилядолетия и съпътстващите геологически процеси се е отделил от остров Свети Иван. Островът не се споменава в писмените извори до втората половина на XIX в. Гръцкият историк Ламброс Камберидис допуска, че след като другите два острова в акваторията на Созопол (св. Иван и св. Кирик и Юлита) са кръстени на църковните постройки там, то вероятно и на Свети Петър е имало църква или манастир, а паметта за него е запазена в името. За наличието на основи на параклис на острова споменава и дългодишната директорка на музея в гр. Бургас Цоня Дражева.

До есента на 2020 г. на остров Св. Петър не са провеждани археологически проучвания. Липсват данни за постъпили случайно находки в българските музеи. Изключение прави един добре запазен каменен щок, открит южно от острова от водолази, които са го предали за съхранение в Националния исторически музей.

От 28.09 до 8.10.2020 г. са проведени първите редовни археологически разкопки на острова. Заложени са няколко сондажа на площ от 66 кв. м

о-в Св. Петър
о-в Св. Петър

Положителни резултати от изследването на острова са постигнати в източния сектор на разкопките, където са локализирани две структури – ниски могили от натрупана привнесена пръст, затрупана с дребни камъни. В пръстта са открити фрагменти от амфори, купи, дебелостенни кухненски съдове. Намерени са и фрагменти от тънкостенни керамични съдове покрити с червен лак и черен фирнис. Интерес предизвиква и откриването на бронзов връх на триръба стрела.

От проведените разкопки и геологически проучвания извършени от гл. ас.д-р Стефан Велев (СУ „Св. Климент Охридски“) могат да се направят следните обобщения:

  1. На днешния остров св. Петър е съществувало крайморско светилище. Ритуалът е бил натрупване на малки могили от пръст, покрити с камъни. На базата на откритите находки светилището се датира от края на V в. пр. Хр. Липсват находки, които могат да се датират за други епохи.
  2. На острова няма никакви останки и податки за съществуването на каменен градеж, който може да се свърже с предполагаем храм, параклис или по-голяма църква.
  3. Според проведеното геологическо изследване от д-р Ст. Велев, може да се каже с голяма степен на сигурност, че преди 2500 години, днешните острови св. Иван и св. Петър са били един остров, разделен на две отделни части в много по-късно време.

Археологическите разкопки са проведени под ръководството на проф. д-р Иван Христов (Национален исторически музей – София) и д-р Милен Николов (Регионален исторически музей – гр. Бургас)

Проучванията са финансирани от Министерство на културата на Република България.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви