Смъртоносната книга на Тот
Смъртоносната кнвига на Тот

Тот е бог на мъдростта, четенето и писането. В късен Египет са го наричали сребърен или лунен диск, смятайки Тот за заместник на бога на Слънцето – Ра. Той почти винаги е изобразяван като човек с глава на ибис.

Според древните легенди Тот е изобретил писмеността и е бил летописец на всички събрания на боговете. На Тот е приписвано и създаването на свещената „Книга на диханието“, която заедно с „Книга на мъртвите“ била поставяна в гробниците, тъй като притежавала магическа сила. Могъществото, с което надарявал Тот, било безкрайно и обещавало както радост, така и страдание.

Книгата на Тот – изписана както по дължина, така и по ширината на папирус (според преданието – създадена от ръката на самия Бог), обещавала вечна власт и разцвет (според други сведения книгата била написана на 78 златни пластини и за нейни автори се смятали легендарните атланти). По-късно тази книга била преписвана няколко пъти на папируси. Златните таблички изчезнали. Копията били унищожени от жреци. После дошла инквизицията. Но се намерили и съхранени копия.

Книгата съдържала тайната на безпределното могъщество над различните (!), включително паралелни светове,

както и информация за пътищата в тези светове. С нейна помощ можело да се открият тайни начини за общуване, да се възкресяват мъртвите и да се въздейства върху другите хора от разстояние. Текстът включвал и подробна информация за минали цивилизации и египетски божества.

Една от тайните науки, описвани в книгата, била техниката за овладяване на естествени, но неизвестни ни функции на собственото ни тяло. Тази наука се наричала „психологическа оптика“. Тя позволявала да се превърнем от получовеци, каквито всички ние се явяваме, в истински хора. В специални огледала, които се наричали „огледало на истината“, се отразявало само това, което било излишно в лицето на гледащия. Човекът, който станел „истински“, вече нищо не виждал в огледалото, тъй като се изчиствал от всичко зло у себе си.

Фараоните, в чиито ръце попадала Книгата на Тот, придобивали необикновена власт над хора и животни. Смятало се, че им се подчинявали дори стихиите – вода, земя, въздух и небе. Владетелят на папируса можел да възкресява мъртвите и да общува с боговете.

Възрастта на Книгата на Тот е на около 20 000 години,

този текст бил пренаписван многократно и се пазел грижливо от посветени в тайната хора. За първи път за книгата се споменава в един от дворцовите папируси, където се разказва за заговор срещу фараона чрез магия. Магическата тайна се криела именно в Книгата на Тот. Но бунтът бил потиснат жестоко и 46 души – първите жертви на проклетия манускрипт – били екзекутирани. Според една от версиите книгата била изгорена. Но скоро по тайнствен начин тя се възродила „от пепелта“ и попаднала в ръцете на сина на Рамзес II.

След това книгата пътешествала от една епоха в друга и всеки, който се смятал за неин притежател, умирал от насилствена смърт. Много хора отишли на кладата заради този загадъчен ръкопис. Особено свирепа била испанската инквизиция – достатъчно било да се промълви за Книгата на Тот, и следвала безмилостна присъда.

Говори се, че Книгата на Тот се е съхранила до наши дни във вид на няколко разкъсани листа на едно от първите копия, съхранявани в Александрийската библиотека. Но ето и парадокс – досега Книгата на Тот никъде не е публикувана дори във вид на тези фрагменти. С други думи, никой от нашите съвременници не я е виждал или чел. Възможно е този смъртоносен папирус да е поредната измислица на любителите на сензации, но ако наистина тя някъде се пази в очакване на своя час? Някои специалисти смятат, че до наши дни истинският текст на Книгата на Тот е достигнал във вид на картите Таро.

 

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви