Балистичната ракета и нейната история
Балистичната ракета и нейната история

Балистичната ракета A-4, по-известна като Фау-2 (V-2), е разработена в Нацистка Германия през 1930-те и 1940-те под ръководството на Валтер Дорнбергер. Първият успешен пуск на такава ракета е на 3 октомври 1942. Първата бойна атака е на 6 септември 1944 срещу Париж, а два дни по-късно – срещу Лондон. До края на Втората световна война през май 1945 са изстреляни над 3000 такива ракети.

На 8 септември 1944 година Германия за пръв път използва балистичната ракета със среден обсег (БРСО), с която обстрелва столицата на Великобритания. До края на Втората световна война са изстреляни общо 2 000 ракети от модификацията „Фау-2“, насочени предимно към Лондон.

Обстрелът с тях взема 2 700 жертви. От този момент насетне в почти всички по-мащабни военни конфликти се използват ракети от този тип. Последните съобщения за употребата на БРСО „Точка-У“ се появиха през лятото на 2014 година, когато се твърдеше, че украинската армия ги използва в боевете срещу проруските сили в Източна Украйна.

Бившият Съветски съюз се сдобива с подобно оръжие през 1948 година.

На практика съветската Р-1 е почти пълно копие на немския оригинал. Разликата е само една. „Фау-2“ използва за гориво етанол – в Германия по това време има огромен недостиг на петролни продукти. Руснаците преправят Р-1 да използва керосин, защото в СССР пък имат проблеми с използването на спирта не по предназначение.

От тази ракета се ражда моделът Р-17, която влиза на въоръжение през 1962 година. В СССР и в редица страни от Варшавския договор подобни ракети с ядрени бойни глави са на въоръжение до самото разпадане на социалистическия блок. Иначе Р-17 с конвенционална бойна глава се продава на всички страни със „социалистическа ориентация“. Една такава ракета е използвана от Египет във войната срещу Израел през 1973 година.

Но истинската слава на руските балистични ракети идва след войната между Иран и Ирак през 1980-88 година. Р-17 използват и двете страни. Ирак изстрелва срещу Иран около 600 Р-17, а в отговор получава около 200 ракети. Именно по това време Р-17 става известна в цял свят като „Скъд“ – такава е класификацията й по стандартите на САЩ и НАТО.

По време на Войната в Залива (1991 година) иракчаните отново използват Р-17 срещу американските войски, срещу Израел и Саудитска Арабия.

Руснаците пък ползват такива ракети във войната в Афганистан. Изстрелват приблизително 2000 ракети.

По-късно и в Чеченската война също е ползвана балистичната ракета „Скъд“.

Всички ракети от този тип – балистични със среден обсег – имат нещо общо. Всички се оказват не особено ефективни. До голяма степен неефективността им се дължи на факта, че траекторията им не може да се променя по време на полет – движат се по законите на балистиката (от където идва и наименованието им). Стана вече дума, за това, че 2 000 ракети „Фау-2“ вземат 2 700 жертви по време на Втората световна война. По време на обстрелването на Израел от Ирак през 1991 година, 40-те изстреляни БРСО убиват… 4 души.

През април 1991 година три съветски „Скъд“ падат на пазара в Асадабад и убиват 300 човека. Но на руснаците така или иначе им се налага да напуснат Афганистан безславно…

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви

two × 4 =