Оскар

Вълна от зрителско възмущение последва новината, че Американската филмова академия ще въведе стандарти за инклузивност и различие за филмите, които ще се борят за „Оскар“ в категорията „Най-добър филм“.

Стандартите променят не само начина, по който ще бъде наеман творческия екип на един филм, но и целия екип на продукцията.

 

Решението на Академията ще влезе в сила през 2024 г.,

когато филмите, кандидатстващи за номинация за големия „Оскар“ ще трябва да отговарят на два от общо четири стандарта за участниците пред и зад камера.

Инициативата шокира и мнозина от индустрията, но всъщност стандартите са много лесни за покриване, отбелязва Кайл Бюканън в „Ню Йорк Таймс“. Стандарт А например, за който най-много се говори, е пакет от три критерия – да има поне един актьор от малцинствена група във важна роля; историята да е фокусирана върху жена, ЛГБТ представител, човек с увеждания или от малцинствата и поне 30% от актьорите да идват от поне две от тези зле представени в индустрията групи.

Ако се вземат само първите два критерия, те лесно може да повлияят на избора на студиата кои проекти да реализират. Но първият е най-достъпен и номинираните филми от последните години безпроблемно могат да го изпълнят, например „Жокера“, в чийто предимно бял състав фигурираше и Зази Бийтс като любовния обект на главния герой, или „Ла Ла Ленд“, където главните актьори са бели, но Джон Леджънд е в поддържаща роля.

Стандарт Б съдържа три критерия за екипа зад екрана – най-малко двама души на отговорна позиция (режисьор, оператор, композитор и др.), трябва да са жени или от малцинствата, поне шестима други – да идват от расово или етнически непредставени групи и поне 30% от екипа зад камера да са от четирите групи, непрекъснато споменавани в повечето други критерии.

На пръв поглед първият критерий изглежда най-лесен, защото шефове на отделите по костюми, грим, прически и кастинг обикновено са жени. Но има и още едно условие – поне една от тези позиции трябва да е поверена на човек от малцинствата, тоест наемането на бяла жена вече няма да върши работа

И все пак номинирани филми като „Ирландеца“ и „Дървото на живота“ имат жени кастинг режисьори и мексикански оператори, с което биха покрили и Стандарт Б.

Общото впечатление дотук е, че номинираните филми няма какво да променят в начина на създаване на проектите си. Тук обаче се наместват Стандарти В и Г. Стандарт В изисква от фирмата дистрибутор или спонсор да има поне двама стажанти от непредставените групи или същите тези компании трябва да предложат тренинг или възможности за работа на хора от тези общности.

Всяко студио с развита стажантска програма може да отговори на критериите, а Стандарт Г е дори още по-лесен за изпълнение – просто човек на отговорна позиция за маркетинга, връзките с обществеността или от дистрибуцията на филма трябва да е от непредставените групи. Предвид броя на жените и хората с различна сексуална ориентация, които работят в бизнеса, летвата е ниска, смята Бюканън.

Допълнително филмите ще са улеснени от факта, че трябва да покрият само два от четирите критерия. С други думи, ако студио реши да прави филм като „Американски снайперист“ и „1917“, просто трябва да се погрижи да покрие минималните изисквания, когато наема стажанти и хора за маркетинг отдела.

Тогава ще се промени ли нещо изобщо? Да – стереотипа в Холивуд. Дори стандартите да са лесни за заобикаляне, вероятно те ще променят нагласата на новото поколение кинаджии, спонсори и директори на студиа, които ще приемат въпроса за различието много по-сериозно.

Предимно позитивни са реакциите в индустрията, с малки изключения. Клейтън Дейвис, 36-годишен филмов критик от афро- и латиноамерикански произход, пише във „Варайъти“, че стандартите дори са закъснели. Ходът на Академията е „най-смелото действие на организация, връчваща награди“ и „жест, който оценявам“.

clubz.bg

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви