Нещата наистина не са толкова прости
Нещата наистина не са толкова прости

Понякога ни е трудно да разберем нещата в света. Но трябва да признаем, че има и съвсем прости идеи и понятия, достъпни за разбирането на всички ни. Само че, както често се случва в живота, когато започнете да се задълбавате в тези прости идеи, се оказва, че сте се сблъскали с трудно решима задача.

Уравнението 1+1=2 вероятно е най-първата математическа задачка, която решаваме, тъй като събирането и изваждането изглеждат най-простите операции в математиката. Ако имате една ябълка и ви дадат още една, то ще се окажете с две ябълки. Изглежда, че това е просто равенство, което е известно на всички още от първите седем години.

Математическо доказателство на 1+1=2 от 300 страници
Трудно е да повярваме, но доказателството на 1+1=2 представлява труд от над 300 страници и то не е било доказано до ХХ век.

В началото на ХХ век математикът Бъртранд Ръсел решил убедително да докаже, че математиката работи, като започне с прости понятия, които знаем, като докаже, че 1+1=2.

Само че тази изглеждаща проста задача всъщност заела 372 страници сложни изчисления на математика философ. Решението било публикувано в тритомния труд Principia Mathematica („Принципи на математиката“).

Определяне на „почти вероятно“ в теорията на вероятностите
Ако искаме да кажем, че някое събитие почти вероятно ще се случи, как да го обясним на малко дете? Може би ще кажете, че събитието практически гарантирано ще се случи. Но тогава ще ви се наложи да обяснявате какво е това „практически“,

което още повече усложнява нещата.

Става дума за това, че „почти вероятно“ е много неопределено понятие. За щастие то съществува в статистическата математика, където е обяснено подробно. За нещастие, това обяснение изглежда доста заплашително. Ако се изрази по-просто, дори ако при събитие с 100-процентова вероятност това, че то ще се случи, не означава задължително, че се случи.

Например, ако хвърлите монета милион пъти, статистическите шансове на монетата да падне на лицевата страна поне веднъж фактически е равна на единица. Но съществуват шансове, че монетата всеки път ще пада на обратната страна.

И макар вероятността, че събитието ще се случи, е гарантирано във всички отношения, то е невъзможно това да се твърди.

Как работи велосипедът?
Велосипедите съществуват повече от 100 години и откакто са били изобретени, сме усвоили наземни, морски и въздушни видове пътешествия. Имаме самолети, които обикалят света за броени часове, и изглежда, че всичко за простия велосипед ни е отдавна известно.

Само че не е така и учените досега спорят как работи велосипедът, или по-точно как остава устойчив.

Дълго време се смятало, че жироскопичната сила на въртене на колелата задържала велосипеда, но когато учените разработили специален велосипед с устройство, което противодействало на жироскопичното действие на колелата, той си оставал стабилен и никой не може да обясни защо.

А тъй като динамичните свойства на велосипеда не се явяват научна област, за която учените искат да губят своето време,

може и да не разберем скоро отговора.

Каква е дължината на връвчицата?
Ако някой ви даде парче връв и ви попита колко е дълга, ще решите, че отговорът на този въпрос е много прост. Но когато този въпрос бил зададен на учени, отговорът бил: „това зависи от редица фактори“, а по-точно от това, кого питате.

Математиците ще кажат, че късче връв може теоретично да има безкрайна дължина, докато физиците ще твърдят, че поради природата на субатомната физика и факта, че атомите могат да бъдат на две места едновременно, точното измерване на дължината на връвчицата се явява невъзможно.

Е, какво се оказа? Май нещата понякога наистина не са прости.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви

fifteen − 6 =