Борисов като охрана на Тодор Живков
Борисов като охрана на Тодор Живков

Известна е репликата на Бойко Борисов, че той е завършил два университета: Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски. Очевидно при втория университет е минал с тройка „по милост”. Личи му обаче, че в университет „Тодор Живков” е полагал изключителни старания.

В момента повтаря, едно към едно, онова, което Тодор Живков правеше в последните месеци на своето управление, като същевременно се опитва да включи теми, разработвани от правителствата на БКП след Живков.

В края на 1980-те години народното надигане започна с екологична тема: искането на русенци за чист въздух. В последните години на Борисовото управление, екологичните теми също произвеждаха най-устойчивите протести и негодувания. Тогава, по времето на БКП, управляващите периодично се солидаризираха с негодуванията и обещаваха да оправят нещата с природата (лъжеха, разбира се); същото правеше доскоро и Борисов.

В края и на двата периода съвпаднаха необяснимо (от гледна точка на логиката) пребиването на протестиращи и огромен „зелен” протест, бързо прелял в политически. На 3 ноември 1989 това се случи в момента, в който събралото се множество мина от „Искаме чиста природа!” към „Демокрация!” и „Свобода!”. На 25 юни 2020 година това се случи, когато зеленото шествие в София най-сетне извика „Бойко вън!”, след като (както и своите предшественици) години наред отказваше да прави това, надявайки се властта да прогледне.

Подкупите на властта

По някое време Живков беше решил да подкупва онези групи от населението, които биха му помогнали да се задържи на власт: чиновници, полиция, армия. Парите бяха похарчени, но очакваната помощ не се получи. Борисов също подкупи чиновниците, полицията и пенсионерите; обеща да подкупи всички останали. Не знам за чиновниците и полицаите; но знам, че пенсионерите – особено в малките населени места – са кръвно обидени от раздадените им 50 лева.

В последните си дни Тодор Живков се опита да оглави протестите срещу себе си. Останаха легендарни неговите реплики: „Всеки ден, всеки час, навсекъде има матрял (за протести)”; „Да бех триесе години по-млад, днеска и аз щех да съм на улицата”. С неумелото си подмазване на „младите”, тия дни Борисов се опита да направи същото.

За разлика от БКП, тогава подложена на неимоверен външен натиск и от Изток, и от Запад, днес ГЕРБ се радва на подкрепата или поне на снизходителното пренебрежение от страна на Запада; от Изток признаци за натиск също няма. Липсата на натиск обяснява защо Бойко Борисов е все още на власт – за разлика от Живков, свален точно една седмица след големия екологичен протест. Така на Борисов бе осигурен плавен преход – от това да бъде Тодор Живков към това, да се превърне в Андрей Луканов.

В капана за Велико народно събрание

В момента, въпреки огромната разлика в интелектуалните равнища, Борисов влиза в ролята на Луканов. А последният си беше поставил за задача да намери начин да инкорпорира протестиращите към „реформиращата се” БКП (станала БСП през април 1990 г.), или да ги раздели и обезсили. Инкорпорирането беше неговата цел по време на Кръглата маса от началото на 1990 година. Поради непрестанния натиск на улицата, това не му се получи.

Получи му се обаче да подлъже отсрещната страна да падне в два капана: първият – бързи избори; вторият – тези избори да са за Велико народно събрание. Първият капан разчиташе на това, че тогавашната опозиция не беше готова за избори. Вторият – на това, че разнородният СДС, съдържащ партии от крайно ляво (Нова СДП) до крайно дясно (наследниците на Легионите) ще потъне в караници по различните членове и алинеи на новата Конституция и ще се разпадне.

Така и стана. Веднъж приели идеята за ВНС, отхвърлена във всички други страни от „соцлагера” (там веднага разбраха, че това е капан), българските демократи се изпокараха помежду си. В края на ВНС, СДС се разпадна на три части, които се явиха на изборите поотделно. А междувременно, пак за разлика от всички останали „соц” страни, в България БСП убедително спечели юнските избори, изхарчвайки за целта последните пари в държавата. Ако се бяха провели през ноември, социалистите щяха да ги загубят гръмотевично, тъй като пари в страната вече нямаше.

Тук Борисов няма как да успее

Подобно печелене на избори не е нещо, което вече може да се случи на Борисов, макар и той днес да опразва хазната с бързи темпове. Няма как да оглави и протестите срещу себе си – нещо, което дори многократно по-хитрият Живков не успя да направи. Едва ли ще му се получи и хващането на протестиращите в капана на Велико народно събрание. Той е усвоил, макар да ги прилага по кьопав начин, номерата на Живков. Луканов обаче той няма как да бъде. Не е разбрал най-важното: че ВНС може да има единствено в резултат на Кръгла маса, на която да бъдат прикоткани видни опозиционери и „лица на протестите”. А оттук насетне, дори да се опита да ги покани, никой няма да дойде.

Всъщност това, че Борисов няма капацитета да се превърне в Луканов е добре не само за нацията, но и за него самия. Все пак Луканов излезе от политиката с куршум в главата…

dw.com/bg, коментар на проф. Евгений Дайнов

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви

fifteen + 8 =