Витлеемска звезда май въобще не е имало
Витлеемска звезда май въобще не е имало

В качеството на Витлеемска звезда, която посочила на влъхвите мястото на рождението на Исус, учените разглеждат съединението на Юпитер и Сатурн, Халеевата комета, покритието (окултацията) на Юпитер от Луната или взрив на свръхнова.

Нека видим защо явлението Витлеемска звезда не може да намери еднозначно обяснение.

Според Евангелие от Матей Витлеемската звезда е ярко небесно тяло. То посочило на влъхвите пътя към дома, където се е родил Исус. Звездата загоряла на изток, когато Исус се появил на бял свят. И отвела влъхвите в Йерусалим, откъдето цар Ирод ги изпратил във Витлеем.

„А те, като изслушаха царя, тръгнаха си; и, ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото гдето беше детето”. Това се казва в Евангелие от Матей.

Ако допуснем, че описаните в евангелието събития са истина, възниква въпросът, какво е представлявала Витлеемска звезда.

Очевидно вниманието на влъхвите може да е привлякло наистина необичайно и ярко небесно тяло. Но според богословите звездата може изобщо да не е била реален небесен обект.

Тълкувателят на Свещеното писание Теофилакт Охридски пише: „Като слушаш за звездата, не мисли, че тя е била една от видимите за нас. Не, това е била божествена и ангелска сила, явила се в образа на звезда. Тъй като влъхвите се занимавали с науката за звездите, то Господ ги призовал с това, което било за тях познат знак. Подобно на рибаря Петър, когото Той изумил с множеството риби (Лука 5:5-8) и така го привлякъл към Христос…

Звездата се явила на влъхвите преди рождението на Господа, тъй като на тях им предстояло да употребят много време в път, за да могат да се поклонят, когато Той бил още в пелени…“

Съединение на планети
През 1614 година немският астроном Йохан Кеплер изяснил, че през 7 г. пр.н.е. е имало серия от три съединения между Юпитер и Сатурн. Ученият предположил, че сближаващите се планети може да са били видни от Земята. И именно това явление да е станало известно под названието „Витлеемска звезда“. Впрочем съвременните изчисления показват: разстоянието между планетите е било около два диаметъра на Луната. А това значи, че

Юпитер и Сатурн едва ли са направили такова впечатление на влъхвите.

През 3–2 г. пр.н.е. имало серия от седем съединения на космически тела, включително три съединения на Юпитер и Регул (най-ярката звезда в съзвездие Лъв). А също – необичайно близко съединение между Венера и Юпитер на 17 юни 2 г. пр.н.е. и през август 3 г. пр.н.е. Впрочем тези събития се явяват неособено добри претенденти за ролята на Витлеемска звезда. Съединенията на планетите са били видни западно при залез-Слънце. Това значи, че не са могли да посочат пътя на влъхвите на юг и да ги преведат от Йерусалим във Витлеем.

Комета
Халеевата комета е била видна от Земята през 12 г. пр.н.е. в продължение на около 60 дни. И теоретично би могла да е нелош кандидат за ролята на Витлеемска звезда. Но по това време астрономите вече са умеели да отличават кометите от другите космически тела. И са ги смятали за лоша поличба.

Нова или свръхнова
Още един подобен на взривила се нова звезда обект бил наблюдаван от корейските и китайските астрономи през 5 г. пр.н.е. Този обект се виждал в продължение на 70 дни и освен това не се движел.

Също както и споменатата Витлеемска звезда, която сякаш „висяла“ над дома на Мария и младенеца.

През 2005 г. била изказана хипотезата, че Витлеемската звезда е била свръхнова, избухнала до галактиката Андромеда. Тя се намира на 2,52 млн. светлинни години от Земята.

Откриването на следи от свръхнова или определянето на точното време на взрива ѝ в друга галактика е сложно.

Но учените са успели да открият останки от свръхнова в галактиката Андромеда.

Хелиакален изгрев
Една от теориите гласи, че изразът „на изток“, употребен в евангелието, може да се интерпретира не просто като посока.

Може да означава и слабоизвестен, но съвсем конкретен астрономически термин – хелиакален изгрев.

Този изгрев означава първия след известен период на невидимост сутрешен изгрев на звезда или планета. Преди хелиакалния изгрев звездата за известно време се намира на дневното небе и се явява невидима. След това в определен момент изгрява на източната страна на небето на фона на утринната зора.

Впрочем други преводачи на древния текст уверяват, че евангелието не съдържа специфична астрономическа лексика. И изразът „на изток“ означава посоката на света.

Покритието (окултацията) на Юпитер
Астрономът Майкъл Молнар твърди, че звездата на изток са били събития, случили се на 20 март и 17 април 6 г. пр.н.е. – покритието на Юпитер от Луната. Покритието е астрономическо явление, при което един космически обект преминава пред друг, като закрива част от него.

Учените смятат, че покритието на Юпитер от Луната не е могло да бъде видимо от Земята с невъоръжено око,

така че то едва ли би могло да се вземе за ярка звезда.

От друга страна, когато влъхвите пристигнали при Ирод, който ги насочил от Йерусалим във Витлеем, царят бил учуден от тази визита. Това означава, че той не е видял „пътеводната звезда“ на влъхвите, но те като образовани и запознати с астрономията може да са видели покритието.

Независимо от голямото количество теории, които биха могли да обяснят появата на Витлеемската звезда на небето, нито една от тях не се явява призната за вярна.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви