Еньовден
Билките са най-лечебни

Еньовден (Яневден, Яновден, Иванден, Адриан, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка) е празник в българския народен календар, който се чества на 24 юни всяка година.

На същата дата източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител, за да може да се адаптира към предхристиянските традиции. В следствие на това се честват и именните дни на Еньо или Яне.

Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се: „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“, и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Смята се още, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце.

От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.

Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венцитe.

Коренът на празника е свързан със славянските фолклорни традиции и има много точни съответствия в обичаите на всички славянски народи.

В Русия празникът се нарича Ива́н Купа́ла и се смята за езически народен празник. В Украйна името е Ивана Купала (Купайла), в Беларус името е Купалле. Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане в нощта преди Иван Купала.

Също има задължително огън, който се прескача, а около него се танцува. Също както в България, се берат билки и се смята, че те имат най-голяма сила именно в тази нощ. В Полша празникът се нарича Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ) и е свързан с подобни народни ритуали: палене на огньове и прескачането им, палене на сламена кукла, къпане в реките, бране на билки и закичване на девойките с венци.

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Енчо, Еньо,Иван,Иванка,Иванчо, Иванка Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея, Деяна/Деана, Билян, Биляна и имена на билки.

В списъка на имената са включени всички, етимологично свързани със старобългарското тълкуване на Еньовден, като Еднажден, или езически – „Летен Игнажден“. Задължителен е обичаят за масово къпане.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви