Всеки километър по-близо до сърцето на Странджа планина ни връща назад във времето. Стигаме до село Бръшлян, спящо в прегръдките на тишината. От 1982 г. то е обявено за архитектурен и исторически резерват. 76 от къщите са архитектурни паметници на културата.

И бабата, и бащата на Янчо Русинов са били кметове на Бръшлян. Днес и той е поел отговорността да се грижи за селото. През последните 30 години тук не са живели повече от 50 души. Казва, че животът тук започва да се усеща, едва от 2000 г. насам.

„Тук се развива до някаква степен селски туризъм. Много от къщите тук са купени, реставрирани. Идват гости предимно от Германия, Англия, Западна Европа и Скандинавските страни“, казва Янчо.

Според него селото е по-известно в чужбина, отколкото в България и въпреки, че е сред малкото села, които могат да се похвалят с музей, килийно училище и богата история, днес сякаш отново е започнало да пустее…

Станка Папазова е сред малкото щастливци в селото, защото внуците й все още се интересуват, питат и идват тук. Те са надеждата й за бъдещето.

„Моите правнуци, всичките са в чужбина, едната в Кьолн, внукът ми в Мюнхен“, споделя тя. Казва, че идват и стоят по два месеца.

През 17 в. селото се нарича Сърмашик. Известно е като голям животновъден център.

И до днес е запазена Бальовата къща, която се свързва с сърмашишката афера, предшествала Преображенското въстание. Освен нея, всяка къща тук разказва история. В Странджанската къща всичко е прибрано вътре – оборът на първия етаж, а спалните и хамбара на втория.

Характерни са стаята за гости и тоалетна на втория етаж, което за времето било нечувано. Къщите били големи, а семействата многодетни.

Днес Станка е на 80 години и живее сама, като повечето бръшлянчени тук. Вярва в по-хубавите дни и се надява някой ден да посреща с внуците си отново гости в импровизирания музей в дома й. А на хиляди километри от село Бръшлян залив на остров Смит в Антарктика е именуван на селото.

btv.bg

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви