Тихомир Янакиев

Г-н Янакиев, започна един доста странен туристически сезон. Има ли туристи в Созопол?

Туристите са много малко. Надявам се, че от 1 юли ще отпаднат мерките срещу корона вируса и  в европейските държави и техните туристи ще предпочетат българското Черноморие. В момента имаме доста сериозно присъствие на туристи през уикендите. Това е наблюдение от месец май, особено когато имаше три почивни дни. Така, че в момента се наблюдава уикенд туризъм. Групите от чехи, германци, поляци, които пълнеха хотелите, ги няма.

В Черноморец и Созопол едни от най-активните туристи са руснаците. Очаквате ли ги и тази година, макар и по-късно?

Като се има предвид това, което се случва в момента в Русия, съм доста скептичен. Освен това не съм чул да се прави нещо от страна на държавата, за да се привлекат тези туристи. Говоря за по-облекчено издаване на визи, субсидиране на чартъри –  нищо такова не съм чул. Възможно е да се прави, но аз не съм запознат.

А Вие, като кмет, имате ли план за привличане на туристи в тази необикновена обстановка?

Винаги съм казвал, че основното нещо е рекламата. Подготвяме една масирана кампания в медиите, с която се надяваме да привлечем българската аудитория, защото съм убеден, че този сезон ще бъде спасен от българския турист.  Общината подпомогна, доколкото това е възможно, местния бизнес. За два месеца бяха опростени наемите на тези, които държат целогодишно общински обекти.

Освен това се стремим градът ни да бъде чист и подреден. Благодарение на обществения съвет към кмета, се организира почистване. Това беше една инициатива, наречена „Ние сме Созопол”, с която облагородихме градската среда. Имаше много проблемни точнки с боклуци, трупани с години, които успяхме да премахнем. Този пример явно е заразителен, защото виждам, че и хората в останалите населени места в общината започнаха да се грижат и за пространствата, които са извън дворовете им.

Знаете, че община Созопол е в много тежко финансово положение, за това направихме всичко със собствени средства и сили. Директори на дирекции, администрацията, някои общински съветници, граждани грабнаха косачките, храсторезите и сами изчистиха града.  Целта ни беше да направим града по-чист и приветлив и, съчетано с масирана реклама, да привлечем българските туристи.

В началото на годината, преди да влезе карантината, представихме община Созопол и на една туристическа борса в Чехия. Използвахме наличните рекламни материали и рекламирахме града като една дестинация, която предлага много повече от морски и културен туризъм. Да, някой може да каже, че не е достатъчно. Разбира се, че винаги може и повече, но аз и моят екип сме убедени, че трябва да привличаме основно българските туристи.

Созопол е една от общините, които развиват и исторически туризъм. Какво се случва с археологическия сезон?

Последно разбрах, че ще се правят разкопки под връх Бакърлъка. За разкопките на остров Св. Кирик и Юлита, които се провеждат всяка година, нямам информация, защото там работят предимно чуждестранни студенти, а тази година вероятно няма да могат да пътуват.

В този период на оскъдица, когато държавата влиза в огромни дългове, за да подпомага бизнеса, в общините е същото. Опитваме се да ограничим разходите, за да запазим персонала. В община Созопол имаше съкращения.  Това, което искам да кажа е, че се налага да намаляваме разходите, което неминуемо ще се отрази и на археологическите разкопки.

Преди началото на сезона имаше напрежение с визията на стария плаж. Какво се случва там?

Концесионерът се е справил. Плажът е чист и подреден, така че хората могат спокойно да го посещават. Ние сме доволни.

А има ли развитие по казуса „Алепу”?

Това е един доста горещ картоф и аз не искам да коментирам преди да е излязла проверката на Върховна административна прокуратура. Мога да коментирам като гражданин. Има доста неща, които ме смущават. Когато са се взимали решенията за строежа, аз не съм бил общински съветник и не знам как точно са се прехвърлили дяловете на общината. Но когато се взимаха решенията за влизане на общината в акционерното дружество, бях общински съветник. Това беше 2004-2005г. и за мен това беше една добра инициатива.

Публично-частните партньорства са една възможност общината да печели, без да се разделя с имуществото си.

Досега какво беше – постоянно продаване на общинско имущество – земи, имоти. Не казвам, че не трябва да се продава абсолютно нищо. Казвам, че продажбите не трябва да са основно перо в приходната част на бюджета, а да са целеви. Ясно да се казва за какво ще се използват парите от тях, да се определи колко пари са необходими на общината и колко имоти ще се продадат, за да покрият тези нужди.

Моето мнение е, че трябва всячески да се стремим да запазим общинското имущество, защото след 20 години няма да имаме нито един общински имот. Всичко ще мине в частни ръце и ние няма да можем да реагираме, ако възникнат някакви обществени нужди, които трябва да се задоволят. Няма да можем и да купуваме, защото тогава частникът ще го продава на много по-висока цена.

За това смятам, че по-добрият вариант те да се създават публично-частни партньорства, а имотите да се отдават под наем  с цел по-дългосрочното им използване.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви