Наполеон и загадката на неговата смърт
Наполеон и загадката на неговата смърт

Животът на Наполеон Бонапарт е изпълнен с блестящи победи, останали завинаги в историята на Франция. Горчивите му поражения са не по-малко “величави”, но и те се превръщат в легенди.

Последните години на френския император също са не по-малко ярки. Последната тайна на Наполеон стават причините за неговата кончина. Тя настъпва съвсем не на преклонна възраст – императорът почива, когато е само на 51 години.

На 18 юни 1815 година Наполеон Бонапарт претърпява катастрофално поражение в битката при Ватерло. Той много добре осъзнава, че неуспехът слага край на опита да реставрира империята, познат на историята като “Стоте дни”. Но след поражението на бойното поле и политическата му кариера е на финала си. За втори път Наполеон се отрича от престола. И на 15 юли 1815 година се предава на англичаните на борда на линейния кораб “Белерофон”.

И този път не може изобщо и дума да става за остров Елба. Англичаните решават да го заточат много далеч от Европа, окончателно изолирайки го от верните му последователи. За място на заточението му е избран остров Света Елена в Атлантическия океан. Островът се намира на 1800 километра на запад от Африка. И преди построяването на Суецкия канал е стратегически пункт за корабите, насочили се към Индийския океан. Площта на Света Елена е 122 квадратни километра.

Свитата от приближени, решили да останат с императора, е от едва 27 души. На 9 август 1815 година на борда на кораба “Нортъмбрленд” под командването на британския адмирал Джордж Елфинстън Кейт, Наполеон завинаги напуска Европа. Корабът е последван от други девет съда, които превозват 3000 войника. Те ще охраняват Наполеон на Света Елена. На 17 октомври 1815 година Наполеон пристига в Джеймстаун, единственото пристанище на остров Света Елена.

На Наполеон е предоставена бившата лятна резиденция на английския губернатор

— Лонгууд хаус. Тя се намира на планинско плато на около 8 километра от Джеймстаун. Имението и прилежащата му територия са обградени с каменна стена с дължина над шест километра. По периметъра на стената са разположени постови войници, но така че всеки да вижда съседните. По върховете на околните хълмове са поставени дозорни постове. Тяхната задача е с флагове да предават съобщения за придвижването на Наполеон.

Животът на бившия император е поставен под пълен контрол. Два пъти на ден е длъжен да се явява при комисарите. Так те може те сами да се убедят, че е жив и е на острова. Кореспонденцията, която води, се проверява внимателно, а дори и незначителните му желания се съгласуват с губернатора на острова. През първите години от пребиваването си на острова Наполеон запазва ведрото си държание. И не губи надежда, че нещата в Европа ще се развият в благоприятна за него посока.

Очакванията му обаче не се оправдават. Към това се добавя и фактът, че бившият император се сблъсква със сериозни здравословни проблеми. Започва постепенно да пълнее, изпитва непривична за него умора. Задъхва се и често се оплаква от тежест в стомаха. После започва да страда от чести главоболия, които постепенно стават ежедневие и болката не може да бъде уталожена. Главоболието става постоянен спътник до смъртта на Наполеон.

Към края на 1819 година състоянието на бившия император вече става сериозно

– лицето му посивява, очите му вече не блестят и буквално си личи, че е загубил интерес към живота. Болките в стомаха зачестяват, а към това се добавя и постоянното оттичане на краката. Понякога губи съзнание. Лекуващият го лекар Франсоа Карло Антомарки предполага, че пациентът му страда от хепатит. Самият император смята, че става дума за рак – болестта, от която почива баща му Карло Бонапарт, когато е само на 40 години.

През месец март 1821 година Наполеон на практика спира да става от леглото. По негова молба в стаята му е поставен бюст на сина му, когото той гледа втренчено понякога в продължение на часове. На 13 април 1821 година низвергнатия император, смятайки че дните му са преброени, започва да диктува завещанието си, процес, който заради влошеното му състояние се проточва с дни.

На 1 май Наполеон се подобрява и дори прави опит да стане от леглото, но отново му прилошава и е принуден да се откаже. В нощта на 4 срещу 5 май Бонапарт изпада в полубезсъзнателно състояние. Край леглото му се събират най-близките, защото всички признаци сочат, че не остават много часове до настъпване на развръзката.

Наполеон Бонапарт почива на 5 май 1821 година в 17 часа и 49 минути.

Навършил е 51 години. Първоначално е погребан на остров Света Елена, в местността, наречена Долината на върбите.

Медиците, заели се да установят причините за смъртта на императора, спорят дали рак на стомаха е сложил край на земния му път, както предполага самия Наполеон, или все пак вината е в хепатита, както твърди Франсоа Антомарки. Някъде по това време се появява и версията за отравяне, лансирана от приближените на Бонапарт, но дълго време тя не може да бъде потвърдена с никаква фактология.

През 1955 година шведският токсиколог Стен Форшвуд случайно се запознава с мемоарите на Луи Жозеф Маршан, телохранител и слуга на императора на Франция. Токсикологът отркива в записките му 22 симптома, насочващи към вероятността, Наполеон да е бил отровен с арсен.

През 1960 година английски учени анализират проби от косми на Наполеон, взети от кичур коса, отрязан на следващия ден след смъртта му. Концентрацията на арсен в тях се оказва значително над нормалните нива.

Друга поредица от изследвания на косите на Наполеон позволява на учените да твърдят, че през 4 месеца от последната година на живота си императорът е получавал високи дози арсен, като в един момент от максималното натрупване на арсен в тъканите съвпада с рязкото влошаване на здравето му.

Критиците на теорията за отравянето на Наполеон възразяват,

че използваното за анализите количество коса е недостатъчно, за да се правят окончателни изводи. Нещо повече, в началото на XIX век арсенът е част от много медицински препарати, затова и наличието му в организма на Наполеон все още не е доказателство за умишлено отравяне.

Според друга разпространена версия, която се появява в края на ХХ век, Наполеон става жертва не на заговор, а на неправилно лечение. Силно действащите препарати, които предписват на императора, са провокирали дефицит на калий в организма на пациента, а това от своя страна е довело до сърдечно заболяване. Но най-оригиналната версия за смъртта на Наполеон е лансирана от американския ендокринолог Робърт Гринблат, който твърди, че императорът е починал не от рак или вследствие на отравяне, а от хормонално заболяване, превръщащо го постепенно в жена. Различни симптоми, проявили се при Наполеон през 12-те години предхождащи смъртта му, сочат, че е страдал от т.нар. Синдром на Цьолингер-Елисън, предизвикваща срив в цялата хормонална система.

Като доказателства в подкрепа на теорията си, ендокринологът посочва цяла поредица от случки с Наполеон, дълго преди да бъде изпратен на заточение в Света Елена. Например, оттеклите крака преди битката при Бородино, силните стомашни болки, от които императорът се оплаква в Дрезден, умората и невралгията, проявили се в Лайпциг и т.н.

Нито една от съществуващите днес теории за причините за смъртта на Наполеон не може да се похвали с неопровержими доказателства в своя полза. Вероятно този спор никога няма да бъде решен окончателно.

През 1840 година останките на Наполеон са пренесени от остров Света Елена във Франция и са препогребани в Дома на инвалидите в Париж. Така и последната воля на императора, записана в завещанието му, е изпълнена – Наполеон Бонапарт пожелава да намери вечен покой във Франция.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви

18 + 3 =