Д. Ж. Ст. поиска в предстоящата промяна на общинската наредба за шума да се забрани „слушането на музика в жилищните сгради и в близост до тях, по начин, който нарушава спокойствието на живущите в тях, през цялото денонощие всеки ден, с изключение на официалните почивни празници /тъй като те са празници и предназначението им е веселба и слушане на музика/.

В аргументите си тя посочва, че ограниченията във времевия диапазон 14.00-16.00, 22.00-08.00 в делнични дни и 21.00-09.00 в празнични и почивни дни „не отговаря на сегашните обществени отношения“. Според жената така се създават предпоставки за ескалиране на междусъседските отношения и дори заобикаляне на добрите нрави.

Бургазлийката подробно описва как нейна съседка от осмия етаж от десетки години слуша толкова силно музика, че усещала вибрациите и разбирала какво се пее в песните. Разговорите не донесли успех, както и чукане по тръбите на парното. Това наложило след време да напише жалба до Второ РУП и оплаквания на 112. И това се оказало безуспешно, защото сигналите били за шум извън забранените диапазони. Когато проверила как се движи жалбата й в МВР,

„излезе едно полицайче и ми се смя в лицето. Какво да направел, че съседката ми слушала музика“, й казал той и я посъветвал да се разберат като съседи.

Тормозът не спрял до тук. От скоро се включил и нов съсед от друга сграда. Към всичко това обстановката станала непоносима в последния месец и половина заради пандемията.

Чашата на търпението прелива и бургазлийката, давайки примери за това колко много хора по принцип стоят у дома си /болни, в майчинство, пенсионери, работещи от дома, артисти и др./ защитава позицията си, че битовият шум обтяга отношенията с вироглавите съседи. Това несъобразяване води до агресия и гняв, категорична е жената. Нещо повече – дава се и лош възпитателен пример на младите. Д.Ст. дори намеква и за влиянието на шума върху психичното здраве на хората, непропускайки да наблегне и на времето след пандемията.

В крайна сметка след „дълбок анализ“ се стига и до извод, отнасящ се до това „какво бихме ограничили със забрана за слушане на силно музика в жилищни сгради, с която се нарушава спокойствието на живущите в нея“?

Изводът на засегната жена е следният:

„Бихме огриничи правото на гражданите да слушат силно музика – и толкова. Всеки да продължи да има право да си слуша каквото желае, но по начин, който не нарушава спокойствието на другите, което пък е тяхно гарантирано право. Нашите права се разпростират до там, докъдето започват правата на другите“.

По този начин органите на реда ще съдействат на гражданите по всяко време и при действително установено от тях нарушение, като ще могат да предупреждават и санкционират хората, твърди бургазлийката. Освен това ще се „действа възпиращо и превъзпитаващо на гражданите и с времето нагласите на обществото ще бъдат променени в положителна посока, а именно към взаимно уважение и добросъседство“.

Убедена в правотата си, жената апелира към общинските съветници,

които са „призвани да бъдат близо до гражданите, именно като с приеманите от тях нормативни актове подобряват ежедневния им, живия живот, защото общината, като по-малка единица се отличава с по-тясна връзка с гражданите, с избирателите си“.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви