Европейската централна банка (ЕЦБ) и Българската народна банка (БНБ) се договориха да сключат предпазно валутно споразумение (суап линия), за да осигурят еврова ликвидност, съобщават от БНБ.

Съгласно това споразумение БНБ ще може да вземе до 2 млрд. евро в замяна на български левове. Максималният падеж за всяка изтеглена сума ще бъде три месеца. Суап линията ще остане в сила до 31 декември 2020 г., освен ако не бъде удължена. „България се подготвя за участие във валутния механизъм (ERM II), което е предпоставка за дадена държава членка да се присъедини към еврозоната“, съобщават още от БНБ.

Припомняме, че преди дни финансовият министър Владислав Горанов обяви, че БНБ е поискала споразумение за установяване на суап линия с ЕЦБ. Идеята на този финансов инструмент е да се осигури еврова ликвидност при нужда – БНБ да предоставя български левове на ЕЦБ, срещу което да получава евро по фиксирания курс.

Какво представлява суап линията?

Линия за валутен суап е споразумение между две централни банки за обмяна на валута. Чрез нея дадена централна банка може да получи ликвидност в чуждестранна валута от централната банка, която я емитира – обикновено защото е необходимо да се предостави съответната валута на местни търговски банки.

Например суап линията със Системата на Федералния резерв дава възможност на ЕЦБ и на всички национални централни банки от еврозоната (Евросистемата) да получават щатски долари от Федералния резерв в замяна на сума на същата стойност в евро, която му се предоставя. Тези споразумения са част от набора от инструменти на централните банки по паричната политика, използвани от десетилетия, обясняват от ЕЦБ.

Защо са необходими суап линии?

Въпреки че суап линиите първоначално бяха използвани от централните банки за финансиране на определени интервенции на пазара, през последните години те се превърнаха във важен инструмент, чрез който се запазва финансовата стабилност и не се допуска напреженията на пазара да засегнат реалната икономика. Суап споразуменията, въведени от ЕЦБ през 2007 г., например, са насочени към предоставяне на ликвидност в чуждестранна валута на местните банки.

Когато ситуацията на пазарите за финансиране в дадена валута се влоши, за банките извън тази валутна зона става трудно да финансират активите, свързани с тази валута, тъй като нямат пряк достъп до чуждестранната централна банка, която емитира валутата. Ако обаче централната банка в съответната държава има суап линия с чуждестранната централна банка, тя може да предостави на банките в държавата необходимата ликвидност в чуждестранната валута, без да използва валутните си резерви, уточняват още от ЕЦБ.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви

eight + 8 =