Можем да си представим митологията като символ на онази историческа епоха, когато е бил роден в съзнанието на човека образът, отразяващ житейските реалии. Какво може да ни даде днес познанието за древните митове? Астрологията използва принципа на свиване на редица образи в един, за да могат после те да бъдат разгърнати в нов ракурс, в друга реалност на живота. Митологията разкрива философското виждане за света. А образите от митологията обръщат човека към корените на неговото съзнание.

Например в периода, когато народите усвоявали територии, в тях се е формирал образът на бога-покровител, който помага в процеса на самоосъзнаване, позволява им да получат плодовете от своя труд, управлява съдбата на потомците им.

Митовете позволяват да се види системата от астрологични представи, които в съвременния живота са стихийни. Образите на боговете, традиционно взети от митологията, лягат върху онзи модел, върху който се гради астрологията (отношенията в Зодиака), изясняват признаците, идеите на знаците и планетите.

Митовете на стихията ЗЕМЯ
Всички зодиакални знаци от тази стихия, са женски.

Телец – митът за вечната любов

Прелитайки над Сидон, Зевс видял как в пролетната ливада младите момичета се веселят и плетат венци от ярки цветя. Най-прекрасната от всички девойки била Европа – дъщерята на местния цар Агенор.

Зевс се спуснал на земята и се появил в образа на бял бик, чието руно преливало в златисто, на челото му имало петно с форма на сребърен полумесец. Девойките започнали да го галят и хранят. Но бикът избрал Европа, започнал да й ближе ръцете, легнал на тревата в краката й. Развълнуваната Европа го прегърнала за шията, целунала го по челото и приседнала на широкия му гръб.

В същия миг бикът скочил, хвърлил се в морето и заплувал, разсичайки вълните със скоростта и сръчността на огромна риба. Европа се изплашила, но виждайки, че вълните отстъпват пред нейния бик, а до него плуват нереидите – дъщерите на морския бог Нерей, делфини и други безкрайно красиви морски същества, се успокоила, доверявайки се на волята на божествения си покровител.

Скоро на хоризонта се появил Крит, родната земя на Зевс. Там Европа станала жена на Зевс и му родила трима синове – Минос, Радамант и Саридон. С времето тя станала царица на Крит, омъжила се за критския цар, а по-късно наследник на престола станал Минос.

А Зевс поставил образа на божествения бик на небето. Съзвездието Телец (или Бик) напомня за неговата велика любов към Европа.  И името на нашия континент е свързано с този мит.

Дева – митът за майчината любов

В гръцката митология Персефона е дъщеря на Зевс и богинята на плодородието и земеделието Деметра. Персефона, която майка й много обичала, се наслаждавала на прекрасните цветя по полята на Елада, полета на водните кончета и пеперудите, песните на пойните птички, зелените поляни, пищните дървета, реките и езерата, по чиято повърхност играели хиляди слънчеви зайчета.

Младата богиня обожавала светлия свят на Хелиос – бога на Слънцето, който бил брат на майка й. Но нито тя, нито нейната майка или чичо знаели, че Зевс е обещал да даде Персефона за жена на бога на подземното царство, неговия брат Аид (Хадес).

Веднъж Персефона лудувала с приятелките си, опиянена от красотата на обикновените полски цветя. Неочаквано в тревата момичетата намерили цвете с невиждана дотогава красота и омайващ аромат. Гея, богинята на земята, го била отгледала по молба на Аид.

Щом Персефона докоснала това странно цвете, земята се отворила и се появила странна колесница с впрегната четворка черни коне, която управлявал Аид. Той вдигнал замаяната, полусънена Персефона и я отнесъл в своя дворец в подземното царство. Убитата от мъка Деметра се облякла в черни дрехи и тръгнала да търси дъщеря си. Това се случило в края на август.

Мрачни времена настъпили за всичко живо, природата тъгувала. Животът замрял. Градините не раждали плодове, ливадите повехнали, полето на дало зърно. Настъпил глад. Гибел заплашвал всичко живо. Боговете започнали да молят Зевс да каже на Деметра истината за Персефона.

Но научавайки истината, богинята още повече затъгувала по дъщеря си. Тогава Зевс изпратил Хермес при Аид с молба да пусне жена си на земята, за да се види Персефона с майка си. Аид не посмял да не се вслуша в по-големия си брат Зевс. Но преди да пусне жена си, й дал да глътне зърна от нар – символ на здрави брачни окови.

Персефона се върнала за известно време при майка си. Като видяла дъщеря си, Деметра толкова се развълнувала, че се разплакала от радост. Тази влага напоила земята и нежна трева покрила полето, дърветата се раззеленили. Скоро се люшнали житните ниви. Природата се събудила за нов живот.

Така се появил годишният цикъл в живота на растителната природа. Оттогава по заповед на Зевс Персефона можела да прекарва две трети от годината с майка си и една трета – с мъжа си. Когато Персефона е в царството на Аид, унинието напада Деметра, природата замира, а на земята настъпва зима.

Но всяко връщане на дъщерята при майката в света на Слънцето – Хелиос  изпълва всичко живо с енергия, с жизнени сокове и води след себе си пролетта. Така е възникнала смяната на годишните времена.

Ето защо изобразяват Персефона като млада красавица с наръч цъфнали класове и я смятат за богиня на пролетта, сестра на богинята на царството на цветята и растенията Флора. На нея е посветено забележителното съзвездие на небето – Дева. А най-ярката звезда в съзвездието Дева се нарича Спика, което означава „житен клас”.

Козирог – същество митично – наполовина козел, наполовина  – риба

Богът на виното и празниците Дионис покорявал всички с веселие и щедър нрав, жизнелюбие и обаяние. Той учил хората да отглеждат грозде и да правят от него сгряваща душата и сърцето напитка – искрящо вино. Под звуците на флейтите и свирките на весела свита той пътешествал по горите, полята и планините на Елада. Заобикаляли го красиви девойки, украсени с венци – менади, умеещи да развеселят Дионис с танци, харити – нимфите на женския чар и женственост, Ефросиния – богинята на радостта, както и козлоноги, рогати сатири, състезаващи се във весели игри и кръшни ритми, и предвождащият ги бог Пан.

Веднъж с шумната си весела свирня Пан събудил чудовищния дракон, наречен Питон. От страх Пан се хвърлил в дълбокия ручей. И Дионис, за да го скрие от Питон, превърнал Пан в козел с голяма рибя опашка вместо крака. Но трагичните обстоятелства трансформират личността.

И страхът се преродил в смелост. Козелът започнал да участва в битките на боговете. Той се появявал на бойното поле във вид на същество полукозел-полуриба, с което хвърлял в панически ужас околните. Така се появил Козирогът, който по-късно боговете поставили на небето като съзвездие със същото име.

Развитието на способностите и прераждането – ето какво символизра Козирогът. Неговата планета Сатурн е доста мрачна и оцветява в черно много неща. Но от гледна точка на химията въгленът и диамантът са едно и също нещо, и Козирогът е в състояние да накара въглена да сияе и искри на слънцето като диамант.

Еволюцията на знаците от стихията Земя

Телецът е акуратен педант и естет, любител на битовия комфорт, стремящ се към хармония във всичко, което го обкръжава.

  • Девата е акуратен педант на „духовно” ниво, грижи се повече за хармонията на вътрешния мир, отколкото за решаването на битовите задачи. Стремежът към душевно равновесие формира неговия начин на мислене и понякога поражда известни странности в навиците; за мнозина представители на знака това се превръща в религия.
  • Козирогът е реалист, който знае какво иска и как да го постигне. Отличава се с целеустременост и трудолюбие. Козирозите не чакат подаръци от съдбата и полагат усилия, за да получат това, което искат.

Какво обединява земните знаци:

  • опитите да скрият своята слабост под затвореност, твърдост, агресивност;
    •  съчетанието на сила и откритост.

Техните достойнства:

  • надеждност, практичност;
    •  умение разумно да се разпореждат с парите;
    •  справедливост, последователност.

И недостатъци:

  • скучен характер, песимистичен поглед върху действителността;
    •  скъперничество, бездушие, твърдост (безкомпромисност) спрямо себе си и околните.

Митовете за боговете могат да ни дадат много за разбирането на онези първични качества, които са формирали образите на планетите и зодиакалните знаци. И на онези, които се интересуват от тази най-древна наука, могат да им помогнат да разширят и преразгледат битовите представи за планетите и знаците.

Митове за стихията ВОДА

Нашите предци предполагали, че източникът на целия живот е водата.

Водата символизира:
•  основата на всички неща;
•  пълните възможности, изобилие и плодовитост;
•  оплодотворяващата способност на мъжкото начало;
•  смесването на елементите и първичния хаос;
•  способността към трансформация (пара, град, сняг, лед).
В различните гадателни системи хората често прибягвали до тълкуване на образите, появяващи се във водата. Тази древна традиция обосновава използването на кристалните топки и „мистичните” кристали в езотериката.

Рак.  Митът за победителя на чудовищата

След първия подвиг царят на Микена Евристей помолил Херакъл (Херкулес) да убие Лернейската хидра. Това било чудовище с тяло на змия и девет глави на дракон, било родено от Тифон и Ехидна, живяло в блатата край град Лерна и изпълзявайки от своето леговище, опустошавало околността. Борбата с деветглавата хидра била опасна, защото една от нейните глави била безсмъртна. Херакъл тръгнал на път заедно Йолай, син на един от местните владетели. Като стигнал до блатото, оставил Йолай с колесницата наблизо в гората, а сам се отправил са търси хидрата.

Намерил чудовището в пещерата. Нажежил Херакъл своите стрели до червено и започнал да ги пуска една след друга в хидрата. Атаката довела до ярост чудовището, то изпълзяло от мрака, изправила се хидрата страховито върху грамадната си опашка и искала да се хвърли върху героя, но Херакъл настъпил туловището й с крак, притиснал го към земята и започнал да избива главите една след друга. Хидрата обвила опашката си около краката на Херакъл и се опитала да го събори.

От блатото изпълзял рак – отвратителното страшилище впило болезнено щипки в крака на Херакъл. А на мястото на всяка отсечена глава на хидрата  израствали две нови.

Херакъл призовал на помощ Йолай, който му помогнал да убие огромния рак, а след това запалил единия край на близката гора и с горящи дървета започнал да обгаря шията на хидрата след всяка отсечена глава.

Новите глави спрели да израстват и хидрата се съпротивлявала все по-слабо. Най-накрая и безсмъртната й глава изхвърчала. Лернейската хидра била победена. Херакъл заровил дълбоко безсмъртната глава на хидрата  и поставил отгоре й грамадна скала. След това разсякъл тялото на хидрата и потопил в отровната й жлъч своите стрели. Оттогава раните от стрелите на Херакъл станали нелечими.

В памет на този подвиг на Херакъл Зевс поставил на небесния небосвод рака и едно от зодиакалните съзвездия днес наричаме Рак.

Скорпион. Митът за победата и предателството

Най-красивото съзвездие, което можем да видим и в нашите ширини през зимата е Орион. така наричали сина на бога на моретата Посейдон. Веднъж по поръчение на боговете Орион изчистил остров Хиос от дивите зверове. Благодарните жители организирали пищно честване на героя, по време на което му поднесли щедри подаръци и го увенчали с лавров венец. Празникът се съпровождал с изпълнение на химни и танци на девойки.

Сред танцуващите Орион видял красавицата Меропа, дъщеря на местния цар. Младите се харесали и Орион поискал ръката на девойката от баща й, царя. Бащата на красавицата обаче имал други планове и му отказал. Тогава Орион похитил любимата си.

Царят използвал хитрост и като догонил бегълците, се престорил, че дава съгласието си за брак и върнал влюбените в двореца. А през нощта упоил Орион и го ослепил. Посейдон, когато научил за предателството, се разгневил и помолил Хелиос да върне зрението на сина му. Като че ли въпросът за сватбата бил решен и след всички злощастия най-накрая трябвало да има щастие, но се намесила богинята Хера.

Някога Орион случайно убил любимия бик на богинята. Знаейки, че Орион е ловък и добър ловец и няма равен на него, тя му пратила Скорпион, чието ухапване било смъртоносно. Орион загинал по време на лов, но по молба на безутешния Посейдон Зевс поставил неговия син на небето и дори направил така, че Орион да не може да се срещне с ужасния Скорпион. И наистина, съзвездията Орион и Скорпион никога не могат да се видят едновременно на небето.

Най-ярката звезда в съзвездието Скорпион се нарича Антарес. Това е червен гигант, който е 15 пъти по-голям от Слънцето и свети хиляди пъти по-ярко от нашето светило.Тя е една от най-ярките звезди на нощното небе.

Във всеки хороскоп, където се прояви звездата Антарес, тя носи голям успех (в световен мащаб), но говори и за опасност от самоунищожение. С тази звезда хората могат да се хвърлят в крайности, да постигат всичко, за което само може да се мечтае, а после изведнъж да загубят всичко. Според астролозите тази звезда награждава своите носители със слава, с огромна сила, безстрашие, късмет в боя, способности на лидер, мъжка сексуалност, многобройно потомство, награждава с хипнотични способности и богатство, придобито във военни походи.

Антарес спомага експанзията (завладява пространството като огън), но може да накаже с разрушения и пожари, с катастрофи и насилие. Антарес е свързан със стихията на Огъня и с огромна енергия. Затова Скорпион отчасти носи качества, присъщи на знаците от стихията на Огъня. Между другото, Антарес има водеща роля в хороскопа на Осама бен Ладен.

Риби.  Митът за всепобеждаващата любов

Първа красавица на Олимп по право смятали богинята на красотата и женската привлекателност Афродита, жизнерадостната красавица със златни къдрици.

Най-красивата легенда на Кипър разказва за нейното появяване в света в един залив на острова от изхвърлена на брега бисерна раковина. От удара в брега мидата се отворила и от нея излязла девойка с божествена красота. Боговете я взели на Олимп и я нарекли Афродита, а островът се смята за нейна родина.

Афродита често отивала в родното си място. Нейната любов бил синът на царя на Кипър – Адонис. По красота и ум женихът не отстъпвал нито на легендарните герои, нито на младите богове. Афродита била покорена и помолила боговете да бъдат благосклонни към нейния любим. Всичко било простено на всеобщата любимка, но Артемида я предупредила, че хората на острова не бива да убиват нейните свещени зверове.

Веднъж, Афродита и Адонис, хванати ръка за ръка вървяли по брега. Неочаквано от водата се показал огнедишащият Тифон – да кой ли път той посягал към прекрасната Афродита, а тя стиснала здраво ръката на Адонис.

Изплашени, двамата хукнали по брега и от бепомощност се хвърлили в морските вълни. И в същия момент по волята на Посейдон двойката се превърнала в пъргави риби, а хванатите им ръце станали завързани във възел ленти. Оттогава Афродите почти не напускала Адонис, а когато той отивал на лов, му напомняла за забраните на Артемида.

Ведъж обаче кучето на Адонис,  надушвайки звяр, се хвърлило в храстите и подгонило оттам грамаден глиган. Разяреният звяр се носел направо към юношата. Адонис хванал коипето си, за да прониже животното, но спомняйки си забраните, се поколебал. В същия миг животното с острите си  бивни  разкъсало гръдта на юношата.

Като научила за трагедията, Афродите се втурнала на помощ към Адонис, без да забелязва, че острите камъни нараняват босите й нозе. Навсякъде, където падали капки кръв, израствали розови храсти – любимите цветя на Афродита. Когато тя намерила Адонис, той лежал смртно ранен и умирайки молел Зевс да му подари в последния миг целувка от любимата му.

Афродита умолявала боговете  да й позволят и тя да умре, за да не се разделя с любимия си. И тогава Зевс заповядал на бога на подземното царство Аид да пуска всяка година Адонис на земята и го направил бог на възкръсващата пролетна природа.

Така и станало – зимата и късната есен Адонис прекарва в царството на сенките, а през останалите месеци – с любимата си в царството на Хелиос. В очакване на срещата всяка година Афродита пробужда нежното цвете на взаимната любов анемония (в други версии се говори за цветето адонис, което ние наричаме горицвет). А на небето боговете поставили като символ на всепобеждаващата любов съзвездието Риби.

Рибите са търсачи на неизвестното, не са от този свят.

Рибите са тайнствени, но много адаптивни в ежедневието. Те се движат като поток към другите знаци, но са уязвими и раними. В алхимичните трудове на древните астролози знакът на две свързани риби се разглежда като символ на единството на Духа и Душата.

Водата се свързва с майчината утроба, с женското начало; смята се, че човек трябва да заприлича на вода и кладенец.

При това силата и настойчивостта на водата като образ въплъщава и началото, и края на света. „Няма нищо по-податливо от водата, но нейната твърдост е непобедима – казва „Дао дъ Дзин”.

Като цяло водата се разглежда и като поддържаща живота, и като враждебна стихия. Връзката на водата и смъртта е намерила отражение в скандинавската митология, а в другите легенди водата е представена като висша ценност, в същото време нещо безсъдържателно също наричат вода.

В християнската традиция водата е важна част в тайнството кръщение.  Тя символизира пречистване и освещение, а измиването на покойниците означава връщане към изначалното състояние, подразбиращо смърт, но и възраждане и укрепване на жизнената сила в новия свят. В много традиции водата се е смятала за проводник на волята на боговете, посредник в общуването с небето, глашатай на съдбата.

Какво обединява водните знаци?
Всички те са:
•  подвластни на емоциите, притежават достатъчно силна възприемчивост, вътрешна интуиция, променливо настроение;
•  не са лишени от състрадателност;
•  остро реагират на критиката, тежко понасят причинената им обида;
•  имат добра приспособимост и умение да намерят изход от безизходна ситуация на инстинктивно ниво;
•  прекрасно се ориентират в хората, поради което околните им приписват мистични способности.

Недостатъците на хората на стихията ВОДА:

  • неукротима, драматична натура;
    •  непостоянно и променливо настроение;
    •  склонност към безделие, слабоволие;
    •  неумение да се справят с житейски проблеми, склонност да виждат във всичко само лошото;
    •  подвластни са на нервна възбуда.

Достойнствата на хората на стихията Вода:

  • комуникативност, дружелюбност;
    •  уравновесеност, търпение;
    •  привърданост към висши нравствени идеали;
    •  склонност към съзидание;
    •  способност да разбират намеренията на околните;
    •  отзивчивост, притегателност, обаяние.

Еволюцията на водните знаци:

Рак – водната пара (обгръщаща и активно проникваща);
Скорпион – замръзнала вода, ледени кристали (способност да крие намеренията си да успокоява страстите);
Риби – извор, ручей, подпочвена вода (стараят се да заобикалят преградите, без да влизат в противоборство, притежават способност да проникват във всякакви сфери).

Подходящи партньори на водните знаци стават представителите на същата стихия, както и земните Телец, Козирог, Дева. Лошо вървят отношенията с представителите на огнената стихия; относителна хармония е възможна само с хората, родени в последната десетдневка на Риби. С хората на Въздуха представителите на водните знаци могат и да се сработят, но тук много зависи  от отделните индивиди.

 Митовете на стихията ВЪЗДУХ

Близнаците  – олицетворяват легендата за братската любов.

Някога живели двама братя – Кастор и Полукс. Полукс бил син на Зевс, главното божество в Пантеона на боговете на древна Гърция, а Кастор – син на царя, на човек. Те били готови да умрат един за друг.

В боя Кастор бил ранен и умирал в ръцете на брат си. Полукс бил безсмъртен, но се обърнал към Зевс, своя баща, да му позволи да умре заедно с брат си, мотивирайки своето желание, че в самота безсмъртието става тежко бреме. Виждайки такава преданност и самоотверженост, Зевс заповядал братята да не се разделят. Заповядал им да бъдат винаги заедно, но един ден да прекарват в царството на мъртвите – при Аид, а на другия ден – на Олимп, на гости на боговете.

Везните са свързани с богинята на правосъдието и божествения ред Темида,

която имала любима дъщеря – помощничка с името Дике (терминът „юрисдикция” е свързан с нейното име). Тази девойка ходела по света и претегляла постъпките на хората, следяла да цари справедливост.

Очите на Дике били затворени, защото зрението лъже, а тя ненавиждала измамата. Символ на мита обаче станала не самата девойка, а нейният инструмент – везните, символ на справедливост, баланс, равновесие.

Водолей – това е божествено същество със съвсем реална човешка история.

Юношата Ганимед бил син на троянския цар Трос, прекрасен юноша, весел и добър приятел, с удоволствие угощавал хората по празниците. Зевс толкова го харесал, че го похитил, взел го на Олимп и го направил виночерпец на боговете.

А на небето се появил като съзвездието Водолей. Отвличането на Ганимед е често срещан сюжет в изобразителното изкуство. Оттогава Водолеят държи съд, от който се лее вода или вино. Според друг мит Водолеят има два съда, в единия има жива вода, а в другия – мъртва. Живата вода на Водолея е планетата Уран, мъртвата – планетата Сатурн.

Еволюцията на въздушните знаци

Главното за стихията Въздух е общуването, обменът на информация.

• При Близнаците общуването е на битово, земно ниво; асоциират ги обикновено с разказвачи, комуникатори, младост, адаптивност, интелектуалност, безпокойство.
• При Везните общуването  е на официално ниво; асоциират ги с дипломатичност и чар, но и с елементи на нерешителност и самодоволство.
• За Водолеите общуването е обмен на ценна информация; асоциират ги с честност, популярност, креативност, неазвисимост, но те носят в себе си и известна колебливост и непрактичност.

Какво обединява знаците на стихията Въздух?
• яркост и прогресивност;
• общителност и интелект;
• непокорност и студенина;
• преданост към своите избраници и своята броня (условията, моделът на поведение), в която те сами са се оковали.

Митовете на стихията ОГЪН

Всички „огнени” знаци на Зодиака са мъжки.

Овен (Ариес) – агнец със златисто руно

Именно с него е свързана историята за златното руно. Синът на бога на ветровете Еол – Атамант, живеел и царувал в Беотия. Царят бил справедлив, добър, народът го обичал, децата му – също. Майка на две от децата му – Фрикс и Хела, била богинята на облаците Нефела. Но Атамант й изневерил и се оженил за магьосницата Ино.

Тя му родила двама синове. Ино искала нейните деца да бъдат наследници на престола и решила да погуби Фрикс и Хела. Извикала при себе си всички жени от царството и ги убедила да изсушат в горещи фурни житото за посев. Излъгала ги, че ако направят това, реколтата ще бъде невиждано богата.

Наивните жени послушали магьосницата и опекли житото. Мъжете им, без да подозират нищо, го засели и на следната година не поникнало нищо. Настъпил повсеместен глад и мор по хора и добитък.

Атамант решил да изпрати пратеници в Делфи да попитат пророчицата на бог Аполон, коя е причината за настъпилото неплодородие. Преди да тръгнат за Делфи, Ино подкупила пратениците и ги уговорила като се върнат да кажат, че уж Пития е казала, Атамант да принесе в жертва на боговете децата си Фрикс и Хела. Когато пратениците се върнали от Делфи и предали „отговора“ от Пития, Атамант потънал в дълбока скръб, но наредил да принесат в жертва Фрикс и Хела.

По пътя към мястото за жертвоприношение се появил овен, чието руно блестяло като злато, изпратен от Нефела, богинята на облаците, родната им майка, за да спаси децата. Подложил овенът гърба си,  децата го възседнали и той полетял над сушата и морето. Бързо се носело животното.

Под него се простирали поля и гори, а между тях се виели сребърни реки. Овенът се носел по-високо дори от планините. Това толкова изплашило малката Хела, че от страх тя не успяла да се задържи за животното. Момичето паднало от гърба му в бурните морски води и вечно шумящите вълни го погълнали. Нарекли морето, в което се удавила Хела, Хелеспонт (морето на Хела; сегашния проток Дарданелите) (Мраморно море).

Овенът отнесъл Фрикс на север в далечната Колхида, където царувал Еет – синът на Хелиос. Еет с радост посрещнал Фрикс. Златния овен той принесъл в жертва на Зевс, а златното руно на овена закачил на най-високия дъб в свещената гора на бога на войната Арес и поставил там дракон, който никога не заспивал и за да го пази, непрекъснато бълвал огън и пламъци.

От съвременна гледна точка тази героична постъпка се превърнала в трагедия. По митологичните понятия обаче онези, които били принасяни в жертва на боговете (Зевс и боговете на Олимп), се увековечавали и това се смятало за благодеяние.

Загдето овенът спасил живота на Фрикс, боговете го превърнали в съзвездието Овен и го оставили на небето. Този мит напълно отговаря на характера на Овена – той може да изглежда много кротък на вид, но в решаващата минута е способен да бъде решителен.

Лъвът – символ и атрибут на властта

Немейският лъв в древногръцката митология е ужасяващо чудовище, което опустошавало околностите на град Немея, откъдето дошло и името му. Бил удивително едър и имал твърда като стомана кожа, неуязвима за оръжия.

Да убие Немейския лъв и да донесе кожата му била първата задача, която цар Евристей поставил на Херкулес. Дълго търсил Херкулес леговището на звяра, но накрая го намерил в една голяма пещера. Притаил се и го зачакал да се покаже.

Щом лъвът се появил, Херкулес пуснал по него няколко стрели, но те само раздразнили животното. Лъвът побеснял, а Херкулес се хвърлил към него, ударил го с боздугана си и го доубил с голи ръце. Метнал убитото животно на гръб и отишъл в Немея, където положил началото на Немейските игри, по време на които в цяла Гърция прекратявяли войните и царувал всеобщ мир.

А когато Херкулес се върнал в Микена жив и здрав и с убития лъв, Евристей се ужасил от мисълта каква огромна сила притежава. Зевс отбелязъл първия подвиг на своя син, като създал на небето съзвездието Лъв.

От гледна точка на митологията Лъвът е символ на запазването на царската власт, неин атрибут. А влиянието на този зодиакален знак се изразява в чувството на гордост и голямо самоуважение.

Стрелецът – мъдър кентавър

Той е митологично същество. До кръста е човек, а в долната си част е кон. В астрологията се смята за двоен знак. Митът за Стрелеца е митът за мъдрия кентавър Хирон, син на Кронос и океанидата Филира, които се оженили тайно от Рея. Хирон се родил полукон-получовек, тъй като Кронос, настигнат от Рея, се превърнал в кон.

След като видяла ужасното си дете, Филира поискала боговете да я превърнат в каквото и да е, само да е далеч от него. Превърнали я в липа.

Останал сам, изоставен и от баща си, Хирон се отдал на учение. Натрупал много знания, научил се да свири изкусно на лира, изучил целебните свойства на билките. Смятат Хирон за първия астролог. Живеел в пещера в Тесалия, където обучавал своите ученици. Хирон, за разлика от другите кентаври се отличавал с мъдрост и добронамереност и е възпитател на много герои – Тезей, Язон, Ахил, Орфей, на близнаците Аполон и Артемида.

Името на Хирон говори за изкусна ръка (гр.χερι, „ръка“). В битката на Херкулес с кентаврите, Хирон случайно е уцелен от напоените с отровата на Лернейската хидра стрели на своя приятел, Херкулес.

Страдайки от неизлечима рана, безсмъртният Хирон пожелал смъртта, отказвайки се от безсмъртието си в замяна на освобождението на Прометей. След смъртта си за своите добри дела боговете го поставили на небето като съзвездието  Стрелец, според други – като Кентавър.

Дори в митологията знаците на зодиака са подложени на процеса на еволюцията.

Какво обединява огнените знаци:

  • ярката постъпка;
  • действията за нечие благо или за нещо добро.Качествата им:
    Овенът е стихийният марсиански огън, увереност, енергия, остроумие;
    Лъвът е благородният звяр, ръководен от Слънцето – властта, а Лъвът е неин символ; най-доминиращият, творчески и екстровертен знак в Зодиака. Лидери по рождение, те или подкрепят статуквото, или вдигат бунт срещу него.
  • Стрелецът е огънят, управляван от стихията на планетата Юпитер (кентавърът означава човешкото, духовното начало), спонтанни и ентусиазирани, имат пословичен късмет във взаимоотношенията. Кентавърът е известен и като ловец в гръцката митология. Символично този знак означава търсене на истината и знанието, както и постоянният стремеж към приключения и нови идеи.

Източник: http://mmargaritta.blogspot.com

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви