Екатерина Капрова
Какво мисля

В тези тегави времена, когато чувството ни за хумор или се изражда в сарказъм, или хич го няма, искрено се забавлявах с една новина, която беше подмината с мълчание от журналистите, които присъстват на ежедневните пресконференции на Националния оперативен щаб. Един човек се разболял от ковид. Заразено било цялото му семейство – жената, децата. Оказало се обаче, че той има още едно семейство – жена, деца, които също се разболели. И това се случило в един сравнително малък град.

Прецака се тъпото копеле,

както се казва по филмите. Мислел си, че е прескочил системата, лъжейки две жени, няколко деца, закона и морала. Обаче – ядец. Направо не ми се мисли какво го чака сега. Може и да оздравее от вируса, обаче или двете му жени ще го пречукат, или ще трябва да имигрира някъде далече. Със сигурност ще му се наложи да си плати – буквално и преносно за гяволъка.

Тогава се замислих.

Колко пъти сте срещали в живота си тарикати, които се опитват да заобиколят закона?

Да излъжат полицаите и да избягат от карантината за празниците, да не си платят глобата, защото имат чичо началник, да получат по-малка присъда, защото семейството им има пари и може да си позволи да корумпира съдебната система. Може да се надруса и да седне зад волана, защото мама му е купила мощна кола и му е внушила, че е безнаказан.

„Хитрата сврака – с двата крака”, казва българският мъдър народ. Рано или късно идва Видовден и цялата наглост излиза на челото като точка, в която да се целят.

И това важи не само за отделните индивиди, които си мислят, че са безсмъртни.

Използвайки вратичките в същата тази система и управниците ни се опитват да прецакат народа си. Вместо помощ, получаваме кредити, вместо подкрепа – санкции. И докато ние се гърчим, останали без работа, без пари, без никаква сигурност, далече от близките и приятелите си, но събираме пари за лекари, за болни, за бедстващи възрастни, управляващите се хвалят, че държавата си е добре. И ни призовават да си плащаме данъците. И всички вече са убедени, че докато народът рязко обеднява, някой много ще забогатее в тази криза. Докато нагло ни лъжат. А един нагъл министър, решил, че ще е на тази позиция цял живот и над всички ни, ни нарече „маргинали”.

В началото вярвахме в цифрите – на заболели, на починали, на карантинирани, на всичко, което ни кажат. После започна да става ясно, че и там ни лъжат. Онко болни умират от коронавирус. Възрастни с много придружаващи заболявания – също.

Ето защо в един момент ни писва и спираме да вярваме. Търсим други източници на информация, заравяме се в теории на конспирацията.

Но и тази лудост ще отмине. Но недоверието ще остане. Защото наглеците няма да изчезнат.

Никой не може да ни накара да се смирим насила. Но това, което ни се случва напоследък, трябва поне да ни светне лампата, че ако не променим нещо в живота си, върху главите ни ще се стовари гнева на всички богове.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви