Канад - човекът, който проумя атомите
Канад - човекът, който проумя атомите

Джон Далтън е английски химик и физик, който се смята за основоположник на атомната теория. Въпреки това такава теория е разработена повече от две хилядолетия по-рано от индийски мъдрец, познат като Ачаря Канад.

Мъдрецът е роден през 600 г. пр. н. е. в Гуджарат (Индия). Истинското му име е Кашияпа. Той пътувал за религиозно поклонение в Праяг. Забелязал как хилядите други поклонници, струпали се по улиците, носели цветя и оризови зърна като дарове за храма в Праяг. Кашияпа започнал да събира падналите оризови зърна от улицата, а около него започнали да се трупат хора, учудени защо някой би правил това. Запитали го защо събира зърна, които и просяк не би докоснал. Той им отговорил, че единичните зърна изглеждат незначителни, но ако успее да събере няколко хиляди, щял да има цяла порция. А ако успее да събере няколко порции, ще може да нахрани цяло семейство, а в крайна сметка цялото човечество е направено от даден брой семейства.

По тази логика дори и едно зрънце ориз е важно колкото всички други неща в света. Оттогава хората започнали да го наричат Канад („кан“ на санскрит означава „най-малката частица“).

Канад започнал да размишлява над концепцията за невидимия свят и се опитвал да доразвие идеята за съществуването на изключително малки частици. Започнал да записва откритията си и да ги преподава на другите. Затова към името му хората прибавили Ачаря (учителят), като цялостното му наименование означавало „учителят по малките частици“.

Канад осъзнал, че в един момент материята не може да се разделя на по-малки частици.

Тогава се родила и идеята за най-малката частица, която не може да бъде разделена. Нарекъл я парману или ану (атом).

Той предполагал, че тази невидима частица не може да бъде усетена чрез никой човешки орган и тя притежавала изначален порив да се свързва с другите малки частици. Когато две ану от един и същи вид се комбинират, в резултат се получава дуинука (двойна молекула). Дуинуката трябвало да наследява свойствата на градивните ану.

Канад изразил и предположението, че атомите могат да се свързват по различни начини в присъствието на външни фактори като топлина. Като примери за тази теория той давал почерняването на земната глина и презряването на плодовете.

Ачаря Канад отворил и философско училище, в което преподавал идеите си за атомите и природата на Вселената. Написал и книга по темата и станал известен като „Бащата на атомната теория“.

Смята се, че Канад е казал: „Всеки предмет е направен от ану, които се свързват помежду си и създават по-големи структури“. Теорията му е била абстрактна и тясно обвързана с философията, защото била базирана на логика, а не на личен опит или експериментиране.

Но според думите на известния австралийски индолог А.Л. Башам (A.L. Basham) това са били „брилянтни обяснения на физическата структура на света, които до голяма степен съвпадат с модерните открития на физиката“.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви