Римляните владеели меча, но и „римската сделка“

0
156
Римляните владеели меча, но и
Римляните владеели меча, но и римската сделка

Римляните са представяни като проправящи с мечовете на легионите и победите им пътя на империята си в различните страни, които покоряват. Археолог от университета в Мичиган обаче, изказва хипотезата, че същите тези римляни може би са „хванали повече мухи с мед“, образно казано, отколкото са покорили с военна сила.

По времето на най-голямото си териториално разширение – около 117 година – Римска империя се простира по цялото крайбрежие на Средиземно море. И включва териториите на днешна Италия, Испания, Франция, Германия, Източна Европа, Гърция, Турция, Сирия и части от Северна Африка. От Средновековието насетне историците започват да описват тази експанзия като изключителна заслуга на военни кампании. Според Никола Теренато, археолог от Университета в Мичиган, римското завладяване е оставило малко следи и доказателства за водене на войни или прекратяване на властта в селищата в Италия, където са провеждани разкопки.

Теренато лансира хипотезата, че богатите римски земевладелци и политици са предлагали властови позиции на благородници без римско потекло. По този начин са ги привличали на страната на империята. Богата колекция от наскоро дигитализирани антични надписи показва, че местните аристократи са оцелявали след завладяването на териториите от Рим. Нещо повече – някои от тези аристократи дори са успявали да постигнат забележителна политическа кариера във Вечния град.

„По всичко личи, че римляните са им казвали: „Без много шум, ела и бъди част от това.

И не само, че ще запазиш властта си на място, но ще имаш и шанса да се включиш в голямата игра в Рим“. Това обяснява Теренато, който е автор на книгата „The Early Roman Expansion into Italy“. „Насилието никъде не си е отишло, там си е. Но не то е движещата сила, формирала Римската империя. Онова, което съгражда империята, е деликатната и задкулисна дипломация, водена с местните елити“.

Изследванията на Теренато обхващат десетилетия и са от областта на цяла Италия, най-скорошните – от Габий. В процеса на работата си той стига до заключението, че много малко от селищата и фермите в завладените територии показват следи на унищожение, свързани с водене на бойни действия. А освен това на обектите липсват доказателства за промени в езика или обичаите на местните общности.

Ако завладяването на тези територии е съпроводено с бруталност и насилие, както е общоприето да се смята, би следвало да се открият следи и сведения за радикални промени в местните аристократични владения, смята Теренато. Вместо това, съществуват убедителни доказателства, че социалните и икономическите структури в покорените селища остават непроменени. А същите родове, които са упражнявали властта преди римската експанзия, са запазвали господстващото си положение.  Теренато изтъква изтъква пример в подкрепа на своята теза. Гробниците на местните елити продължават съществуването и разрастването си дълго след времето на предполагаемото „катастрофално събитие“ – попадането под властта на Рим.

„Археологическите доказателства позволяват да се види материалната истина. Може да са налице свидетелствата на антични историци. Те твърдят, че един град е бил разграбен или унищожен. Но когато провеждаме разкопки, се натъкваме на съвсем незначителни разрушения. Трябва да е съществувал някакъв процес на преговори. Чрез нгео римляните и местните неримски елити да са постигали съгласие в голямата сделка. А тя е била: съвместното участие в управлението на империята“, обобщава Никола Теренато.

Остави отговор

Please enter your comment!
Please enter your name here