Исак Нютон е 23-годишен студент в „Тринити колидж“ в Кеймбридж, когато през 1665 г. в Лондон избухва Голямата чумна епидемия, пишат от „Washington post“. 

Въпреки че тогава хората все още не знаят какво я причинява (трябва да изминат повече от 200 години, преди учените да открият бактерията, която причинява чума), те практикуват някои от същите неща, които правим днес, за да избегнем болестите.

През 1665 г. също има версия на „социалното дистанциране“, което прилагаме днес в ситуацията на пандемия.

Нютон, син на фермер, е роден през 1642 г. близо до Грантъм, Англия.

Той е приет в Кеймбридж през 1661 г. Четири години по-късно, заради избухналата чумна епидемия, учебното заведение временно затваря врати. Това го кара да се завърне в родния си дом.

И тогава Кеймбридж изпраща студентите вкъщи, за да продължат обучението си там. За Нютон това означава да се върне във фамилното имение. Годината, която той прекарва в изолация, по-късно е наречена неговата „annus mirabilis“ („година на чудесата“).

У дома Нютон продължава да работи по математическите проблеми, над които е работил в Кеймбридж. След това се сдобива с няколко призми и експериментира с тях в спалнята си. Дори стига до там, че пробива дупка в капаците на прозорците си, за да може да прониква само малък лъч светлина.

От това произлизат неговите теории за оптиката.

А точно пред прозореца му расте прословутото ябълково дърво.

Историята за това как Нютон седи под дървото, а една ябълка пада и го удря по главата, а след това той открива закона за гравитацията, е до голяма степен апокрифна.

Все пак се смята, че има и доза истина в нея.

Докато размишлява в градината, Нютон вижда падащите плодове от дървото. Наблюденията му го карат да се замисли защо ябълките падат право на земната повърхност. Така той успява да създаде своя закон за гравитацията.

През 1726 г. Нютон споделя историята за ябълката с Уилям Стукели,

който пише неговата биография – „Мемоарите на сър Исак Нютон“, публикувана през 1752 г.

В книгата е описано: „“Времето беше топло и след вечеря отидохме в градината да пием чай под ябълковите дръвчета“…, разказа ми още, че сякаш самата гравитация е дошла в главата му, когато ябълката е паднала“.

Затова е възможно някои хора да са останали с впечатлението, че ябълката пада върху главата на учения, но доказателства за това няма, а фактите сочат, че той просто е наблюдавал как една ябълка пада.

След като епидемията отминава, Нютон се завръща в Кеймбридж през 1667 г. със своите теории в ръка. Две години по-късно той вече е професор.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви

two × 1 =