Преди малко повече от 200 г. изригването на исландския вулкан Лаки има катастрофични последици за климата, земеделието и транспорта в цялото Северно полукълбо, съобщи в. „Гардиън”.

Вулканичната пукнатина в южна Исландия изригва в период от 8 месеца между 8 юни 1783 и февруари 1784 г., бълва лава и отровни газове, които унищожават посеви и убиват добитъка.

Предполага се, че 1/4 от населението на острова умира от последвалия глад.

Но пораженията не спират дотук. Катаклизмът повлиява на Норвегия, Холандия, Британските острови, Франция, Германия, Италия, Испания и дори Египет и Северна Америка. Облакът от прах и серен диоксид се разнася буквално по цялото Северно полукълбо.

Корабите не напускат пристанищата заради мъглата. Засегната е реколтата, тъй като продължаващите изригвания съвпадат с големи горещини. „Лятото бе удивително и злокобно… особената мъгла, димната завеса, която обгърна за седмици този остров и всяка част от Европа, та даже и отвъд, беше най-необикновеното явление, което помним в човешката история.

По изгрев и залез слънцето ставаше потресаващо кърваво на цвят.

Жегата бе такава, че месото не можеше да престои и ден, без да се развали, а мухите така нападаха, че конете направо полудяваха. Селяните взеха да гледат със суеверно благоговение това червено слънце”, разказва британският естествоизпитател Джилбърт Уайт в книга си „Естествена история на Селбърн”.

От другата страна на Атлантика Бенджамин Франклин пише за „постоянна мъгла над Европа и голяма част от Северна Америка”.

Нарушаването на обичайния климат донесло със себе си и необикновено студена зима, а след нея и пролетни наводнения, които коствали още човешки животи. В Америка вестниците съобщават, че Мисисипи е замръзнала при Ню Орлиънс.

Днес се смята, че изригването е нарушило мусонния цикъл в Азия, което е предизвикало глад в Египет. Историците на околната среда отбелязват също така пораженията, нанесени на стопанствата в Северна Европа, където

липсата на прехрана станала най-важният фактор за избухването на Френската революция през 1789 г. заради лошата реколта от предишната година.

Царуващият тогава глад води до нелепата реплика, приписвана на френската кралица Мария Антоанета по повод народните бунтове: „Като нямат хляб, да ядат пасти”.

Само два месеца преди фаталното поражение на Наполеон Бонапарт при Ватерлоо през 1815 г. на далечния индонезийски остров Сумбава изригва стратовулканът Тамбора.

Това най-мощно изригване в съвременната история, което предизвиква невиждана екологична катастрофа. Потоците лава, гъстата пепел и цунамитата погубват близо 100 000 души, унищожават селскостопанските земи и потапят Югоизточна Азия в мрак, продължил месец.

Наводненията, сушата, гладът и болестите продължават три години след изригването. Огромният облак сулфати забавил индийските мусони – най-голямата природна система в света с близо две години.

Появил се нов щам холера, който се разпространил по цялото земно кълбо и взел милиони жертви.

Според някои историци последствията от изригването объркали фатално плановете на Наполеон. Проливните дъждове задържали с цели три часа разполагането на артилерията му и позволили на пруската армия да се притече на помощ на лорд Уелингтън.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви