Убийство, известно като
Убийство, известно като "харемният заговор"

Преди почти 3200 години фараонът Рамзес III е загинал от ръката на заговорници. Престъпниците били открити бързо, осъдени и наказани за убийство по всички древноегипетски правила. Изглежда, делото трябвало да е закрито.

През 1865 година бил публикуван превод на Торинския юридически папирус – доста интересен документ от XII в. пр.н.е. Той съдържа материали от съдебния процес над заговорниците, имената на подсъдимите и произнесената присъда. Въпреки логиката на детективските разследвания краят на делото за Рамзес III станал известен още преди да открият трупа на убития.

Мумията на Рамзес III е открита през 1881 година – 15 000 години след публикуването на превода на Торинския папирус. Фараонът почивал в Дейр ел-Бахри, в гробницата DB(ТТ)-320. Компания му били петдесет други царе, царици, принцове и принцеси, жреци и други представители на елита. Неговата гробница се оказала тайник, в който са пренесени десетки мумии в опит да бъдат защитени от вездесъщите иманяри.

Хрониката на едно фараонско убийство

В края на XIX век египтолозите, които знаели обстоятелствата около смъртта на Рамзес III, се опитали да изследват тялото. Но не успели да развият мумията. Погребалните бинтове били толкова гъсто пропити със смола, че учените сметнали това за грешка на балсаматорите. Мумията била изпратена на съхранение в музея на Кайро и за известно време отново забравили за Рамзес III.

Историята чакала необходимия човек и нужните средства. От 2002 година неуморният Заки Хавас, наричан „египетския Индиана Джоунс“, виртуозно използва мощта на съвременната наука и медиите. И отново превръща египтологията в увлекателен детективски роман и източник на световни сензации.

В началото на XXI век Хавас започнал няколко проекта по изследване на царски мумии. Така била открита мумията на царица Хатшепсут и била установена истинската причина за смъртта на Тутанкамон.

На експертиза били подложени и мумиите от царския тайник ТТ-320. Но преди да се заемат с Рамзес III, учение изследвали друг човек. Неговите осанки заинтригували египолозите от момента на откриването им през 1886 г. Става дума за мумията „Неизвестен мъж Е“, по-известна със зловещото прозвище Крещящата мумия.

Резултатите от изследването, публикувани през 2008 година, накарали учените отново да си спомнят за онова убийство на Рамзес III. И за съда над заговорниците, описан в Торинския юридически папирус. Хавас с основание смятал, че Крещящата мумия е Пентауер – син на Рамзес III. Заради когото се забъркала цялата тази каша със

заговор и убийство, останала в историята като „харемния заговор“.

Тогава една от жените на Рамзес – Тий (Тийе), решила да умъртви своя съпруг. И да качи на трона своя син, заобикаляйки посочения от фараона наследник. Заговорът успял само наполовина – фараонът бил убит, но злосторниците били разкрити. Били съдени и осъдени на смърт при Рамзес IV, който законно наследил трона са своя баща.

Записът за съдбата на Пентауер се среща в третия от петте дълги списъка на осъдените, изброени в Торинския папирус. „Пентауер, когото наричаха с друго име. Той беше осъден поради заговора, който е направил с Тий, своята майка, след нейния заговор с жените от харема, за да въстанат срещу неговия собственик. Той беше представен пред царедворците, за да го разпитат. Те го сметнаха за виновен. Оставиха го на място. Той се умъртви сам.“ (И. М. Лурие, „Очерци по древноегипетско право XVI–X в. пр.н.е.).

От този запис следва, че Пентауер не е истинското име на принца („когото наричаха с друго име“). И че той по-скоро е бил принуден да се самоубие.

Вниманието на учените веднага било привлечено от необичайния начин на мумифициране – младежът бил погребан против правилата. Вътрешните му органи не били извадени, влагата от тялото не била отстранена напълно, балсамиращата смола била излята направо в гърлото, а тялото било завито в нечистата, според поверията на египтяните, козя кожа и оставено навеки безименно.

Изследователите направили извод, че мумията принадлежи не на обикновен престъпник, а на високопоставена особа, наказана за ужасно убийство. Изражението на мъчителна агония, застинало на лицето на Крещящата мумия, обаче не се дължи на предсмъртните страдания на Пентауер, а в посмъртното поведение на мумията, на която с времето главата се е наклонила назад.

Оставало да се проведат генетични тестове,

за да се потвърди хипотезата за роднинската връзка между Рамзес III и „Неизвестен мъж Е“. Генетиците потвърдили, че с голяма вероятност Крещящата мумия се явява син на Рамзес III. Очевидно древните египтяни са знаели смисъла на наказанията – три хиляди години баща и син били принудени да търпят взаимната си компания.

Изследването с компютърна томография подсказало по какъв начин принцът е бил принуден да се самоубие – гънките на кожата по шията на Пентауер съответстват на смърт от задушаване.

Мумията на Пентауер. Стрелките сочат гънки, съответстващи на смърт от задушаване. Снимка: The BMJ

Томографът е успял да проникне и зад погребалните бинтове на Рамзес III (те и до днес не могат да се свалят), разкривайки убийство с 3200-годишна давност. За първи път учените са получили потвърждение на историята, изложена в Торинския юридически папирус – преди не било съвсем ясно дали фараонът е загинал в резултат на заговор и как точно се е случило това.

„Широката и дълбока рана на шията е била нанесена с остър нож или друго острие. Разрезът е повредил трахеята, хранопровода и големи кръвоносни съдове. Смъртта е настъпила мигновено“, сухо съобщават учените в статията, публикувана в The BMJ.

В процеса на мумифициране специално са се погрижили за раната

шията на фараона е била покрита с многослоен „шал“ от ленена тъкан, а в раната е поставен уаджет – амулетът „окото на Хор“, който според поверията е притежавал лечебна сила дори след смъртта.

Всички тези подробности са станали известни още през 2012 година. Защо археолозите отново са си спомнили за Рамзес III през март 2016? Наскоро стана известна нова информация за старото убийство, която учените буквално изсмукали от пръста, или по-точно – от палеца на крака на фараона.

През февруари 2016 година резултатите от многогодишните изследвания на царските мумии са отпечатани в книгата „Сканиране на фараоните: КТ изследване на царските мумии от епохата на Новото царство” на Сахар Салем, рентгенолог от университета на Кайро.

От тази книга журналистите разбрали новите сърцераздирателни подробности за убийството на Рамзес III.

Установено е, че убийците са били най-малко двама. Такъв извод е направил Сахар Салем – компютърната томография е установила, че пръстът на крака на фараона е бил отсечен с оръжие от рода на брадва или меч. Тъй като не са открити признаци от зарастването на раната, това означава, че тя е нанесена непосредствено преди смъртта на фараона.

„Раната на крака е анатомично далечна от по-рано откритата рана на шията на жертвата. Формата на раздробените кости на пръста на крака сочат, че раната на крака и раната на шията са били нанесени с различни видове оръжие. Следователно единият от убийците, въоръжен с брадва или меч, е нападнал фараона отпред, докато вторият убиец, въоръжен с кинжал или нож, го е нападнал отзад. Двамата убийци са действали едновременно – съобщава Сахар Салем в писмо до Live Science.

Жреците са положили доста усилия, за да скрият неестетичното отсъствие на палеца, толкова необходим на фараона в отвъдния живот още в края на XIX век египтолозите са забелязали излишното количество смола, с което били пропити бинтовете на фараона. „Струва ми се, че балсаматорите са направили това умишлено, за да маскират голямата тайна – липсващия пръст на крака“, отбелязва Салем.

Подобни открития говорят много за човешката природа, коварството на съдбата, за постиженията на съвременната наука и ефективността на съдебната система на Древен Египет.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви