Елагабала - транссексуалният император
Елагабала - транссексуалният император

Елагабал или Хелиогабал , роден като Варий Авита Басиан, е римски император от династията на Северите. Той се отъждествява с едноименното сирийско или финикийско божество Елагабал. Управлявал е от 218 до 222 г. под официалното име Марк Аврелий Антонин. Елагабал е един от най-спорните и ексцентрични римски императори. Религиозен фанатик, по време на властването си демонстрира незачитане на римските традиции и сексуални табута. Опитва се да наложи култа към Елагабал, сирийски бог на Слънцето.

Хелиогабал е син на Секст Варий Марцел, римски конник и сенатор, управител на императорските имоти при Септимий Север и на Юлия Соемия. По майчина линия той е наследник на влиятелна и богата фамилия. От нея произхождали местните жреци на култа към семитското божество Ел-Габал. Бъдещият император служи като главен жрец в храма на Елагабал в град Емеса. По-късно възприема името на божеството като свое собствено.

Доведен на трона неочаквано, до голяма степен поради слабото управление на Макрин, Елагабал е крайно непригоден за император младеж. Чрез пари и обещания баба му Юлия Меса спечелва на своя страна много от войските в зимните лагери на изток. Така тя продължава започнатата от нейната сестра, бившата императрица Юлия Домна, борба за сваляне на узурпатора Макрин. Целелта е връщане на династията на власт.

Наследените средства и местен авторитет на семейството, заедно с разпространявания слух, че Хелиогабал е незаконен син на Каракала, а и провалът на непопулярния Макрин срещу Партия, осигуряват бърз път на едва 14-годишното момче към трона. В Сирия започва войнишки бунт, при който Елагабал е обявен за император. Като логичен ход той приема официалното династично име Марк Аврелий Антонин.

Първоначално Антонин- Елагабал не е сметнат за сериозна заплаха от Макрин.

Той осмива и омаловажава непълнолетния претендент, заобиколен от жени и евнуси вместо пълководци. И дори го обявява за луд. Сената в Рим поставя Елагабал и семейството му извън закона. Много войски обаче се отмятат от Макрин, който скоро е разбит пред Антиохия (лятото на 218). При опита си да избяга Макрин бива заловен и убит. А Сенатът на Рим побързва да узакони новия владетел, проклинайки името на предишния.

Още от самото начало става ясно, че младият император е прекалено ексцентричен и неподготвен, за да държи властта. Реално делата се ръководят от баба му Меса.
Самият император прекарва близо година в триумфално пътуване из провинциите, придружено от пищни тържества. Елагабал влиза тържествено в града, носейки свещеното изображение на божеството. Извършва жертвоприношения, съпътствани от дивашки обреди и бурни танци, при които се премята презглава, пее или вика в екстаз, предизвиквайки всеобщо изумление.

Многобройни истории са се запазили за това с какво и как е Елагабал е запълвал дните си като римски император. Вероятно част от тези описания са преувеличени или доразвити от по-късни летописци. Например живеел сред разюздан разкош – дори и при първото влизане в Сената отказал да сложи тога, защото била направена от обикновена тъкан. Вместо това носел различни ориенталски мантии от пурпурна коприна, отрупани със злато и скъпоценности, дотолкова че показно се превивал под тежестта им. Боядисвал лицето си с големи количества грим и спял през деня, като израз на екстравагантен живот.

Нощем вилнеел дегизиран като проститутка и обикалял бордеите на Рим.

Пълнел фонтани с вино и похарчвал цяло състояние за редки деликатеси – езици от пауни и славеи, камилски пети, свинска матка. Накратко – опитвал се да подражава или надмине луксозното прахосничество на императори като Калигула и Нерон.

Всекидневно в чест на божеството са принасяни в жертва стотици бикове и овце, а ритуалите завършвали, придружавани от пиянски оргии. По време на редовните си пиршества Елагабал имал обичай да раздава на приятелите си богати подаръци, прахосвайки огромни суми за всевъзможни приумици. Според една от историите по време на празненство от подвижните тавани на трапезарията се изсипали толкова много розови листа, че затрупали онези от гостите, които били твърде пияни, за да се измъкнат, и така някои се задушили.

Елагабал скоро се оказва неконтролируема тежест дори и за баба си. Като император той пренебрегва и унижава знатните граждани и назначава на важни административни постове свои приближени, често случайни и некомпетентни хора: танцьори, мимове, певци, актьори, гладиатори, водачи на колесници. Елагабал предизвиквал нарастващо негодувание в Рим, арогантно потъпквайки всякакви морални норми. Жени се два пъти за девствена жрица на Веста, създава Сенат от жени и, за срам и ужас на моралистите в Рим. Принуждава мнозина граждани, включително и сенатори, да участват като слуги в ритуалите на Хелиогабал, комуто дори принася човешки жертвоприношения с младежи от благородни италийски родове.

Подобно на любимото божество, с което се отъждествявал,

Елагабал пожелал да смени пола си,

обещавайки да дари половината империя на онзи лекар, който успее да му помогне. Поради това в летописа на Зонара е наречен „Двуутробния“. Сгодява се за своя любим колесничар Хиерокъл и за атлета Зотик. Започва да наказва всеки, който му се подиграва открито. Планира да наложи култа към Елагабал, за да измести останалите религии.

В армията, върнала на власт династията на Северите, още през първите месеци след възкачването на Елагабал избухнал бунт сред някои легиони, предизвикан от странностите, които показал новият император.С употреба на пари и оръжие заплахите били пресечени, но управлението оставало нестабилно.

В появилия се държавен и семеен конфликт Юлия Меса действала бързо и успешно, като отстранила дъщеря си и нейния син, използвайки преторианците. Тя организирала заговор срещу своя недостоен внук на трона. Превратът срещу Елагабал е осъществен на 11 март 222 година. Подгонен от убийците, изоставен от преторианската охрана, сваленият император опитал да се скрие в една от клоаките на двореца. Там, според Херодиан, бил намерен и убит заедно с майка си. Тялото му било обезглавено и влачено от побеснялата тълпа по Хиподрума и улиците на града, след което било разкъсано и хвърлено в Тибър.

Смъртта на най-позорния римски император удовлетворила и народа, и армията, и сенаторите, а името му било проклето навеки и изличено от надписите („Damnatio memoriae“). Сенатът постановил никой император да не използва занапред славното някога име на Антонин, вече необратимо опетнено.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви