Честваме Св. 40 мъченици, времето се обръща на лято

0
49

Днес се отбелязва денят на Свети четиридесет мъченици. Православната църква определя този ден като празник на четиридесетте войника от арменския полк в гр. Севастия, които след жестоки мъчения загиват за своята вяра по време на преследванията на християните от имп. Лициний ( IV в.).

Според старата християнска житиейна митология, светите 40 мъченици са били римски войници, които тайно изповядвали християнството.

Техният полк е бил разположен в малоазиатския град Севастия. След като биват разкрити са подложени на жестоки мъчения. Загиват 40 войни. Това става през 320г.от н.е. Няколко години преди официалното признаване на християнството и края на гоненията на ранните християни. Православната църква по-късно ги канонизира. В българските религиозни вярвания – представата за 40-те светци войни се трансформира в младенци. Така сред старите българи празника е известен като младенци.

Празникът на Светите 40 мъченици от Севастия е навлязъл дълбоко в бита на българите.

Той е бил особено почитан през Средновековието. За това говорят множеството домашни и чужди извори. Най-известния от тях е Търновската колона на цар Иван Асен ІІ ( 1218-1241г. ). В нея е отбелязана паметната победа на българския владетел при Клокотница. Там на 9.ІІІ. 1230г. българският цар нанесъл голямо военно поражение на Епирския деспот Теодор Комнин.

Иван Асеновата колона е открита в царската църквата „ Св. 40 мъченици ” в старата българска столица Търново.

В „Св. 40 мъченици“ цар Иван Асен II поставя и други две знакови колони. Едната също е победна. Върху нея е името на един от превзетите от хан Крум византийски градове ­ крепостта Родосто на Мраморно море. Издигната е в столицата Плиска и вероятно е част от портик с други подобни колони, ознаменуващи ханските победи. Другата колона е със строителен надпис на Крумовия син хан Омуртаг. Тя разказва за градежа на нов хански дворец на Дунава и завършва с известния философски текст:

„Човек дори и добре да живее ­ умира. И друг се ражда. И нека роденият по-късно, като види тези писмена, да си спомни за онзи, който ги е направил.“

Чрез тези две колони Иван Асен II недвусмислено е искал да покаже, че има безспорна приемственост между Първата българска държава и държавата, възстановена от неговия баща цар Асен I и чичовците му ­ цар Петър II и цар Калоян.

С тази църква е свързана една от старите легенди.

Тя гласи, че в нощта на 8 срещу 9.ІІІ. се появяват духовете на владетелите и владетелките на Второто българско царство, които са погребани там. Дори това да не е вярно, тя е една от многото легенди, които са крепили българите през вековете на турското робство.

Църквата „Св. 40 мъченици“ е свидетел на паметни исторически събития и в по-новата история на България.

В храма са отслужвани тържествена литургия и молебен по случай откриването на Учредителното събрание (10 февруари 1879г.), избирането на Александър Батенберг за български княз (27 юли 1879г.), избирането на Фердинанд за български княз (2 август 1897г.).

В тази знаменита църква (гарнизонна след Освобождението на България до преминаването й през 1913г. в стопанисване от Народния археологически музей в София) е обявена и независимостта на България, на 22 септември 1908г. Княз Фердинанд приема титлата „цар на българите“, титла, която са имали средновековните български владетели и е свързана с идеята за обединение на всички българи от Балканския полуостров.

Седем века след цар Иван Асен II, провъзгласяването на Независимостта в някогашната царска църква подчертава приемствеността между Третата българска държава и двете средновековни български държави.

В народния календар Празникът е известен още с имената Свето четирси, Сто четиресе, Младенци.

С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си. Особено място сред обичаите на празника заема обредното гонене на змии и гущери.

Предпазващо значение имат всички действия в този обред:

стопаните палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: “Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача”. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин пропъжда болести и несполуки. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба.

Празничната трапеза:

Освен обредните хлябове, всяка стопанка сготвя и 40 червени чушки, които пълни с ориз или булгур и всеки гледа в този ден 40 неща да хапне – да е берекетлия годината.

Именници: Младен, Младенka.

Остави отговор

Please enter your comment!
Please enter your name here