Ще се изучават и нови предмети
Ще се изучават и нови предмети

Имаме намерение да предложим интегрален изпит в седми клас от 2022/2023 учебна година, но е необходима добра комуникация с учителите и родителите.

Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на пресконференция в МОН в отговор на въпрос дали ще има интегрален изпит след седми клас и кога се предвижда да бъде въведен.

Сега учениците в седми клас имат национално външно оценяване по български език и литература, и по математика, с оценките от които кандидатстват за прием в гимназиите, но има и мнения, че трябва да има и въпроси от природните и обществените науки.

Част от аргументите за интегралния изпит са свързани с това,

че не можем да пренебрегнем природните и обществените науки,

а математиката, българският език и литературата са атестат за придобитите компетентности на учениците, обясни министър Вълчев.

Не го правим само заради учителите по природни и обществени науки, а го правим, защото всеки ученик трябва да придобие хармоничен микс от знания, умения и компетентности.

Всеки изпит и този преход, който се опитваме да направим към компетентностния подход, предполага да има по-малко заучаване, наизустяване, правим и промени в учебните програми по природни науки и по география. Тя е и природна наука, но и обществена наука.

Имаме едно прекалено фиксиране върху изпитите след седми клас, и то е заради това, че те определят малко или много по-нататъшните образователни и житейски възможности на детето, коментира министър Вълчев. Той добави, че

„се получава едно нежелано стратифициране на системата на гимназиалното образование и се иска по-голям брой училища и повече професионални гимназии да бъдат желани от учениците в гимназиален етап“.

„Изчистваме голяма част от понятията и искаме децата да формират интелигентност, да са четящи, да изградят умения и ако се погледне изследването PISA, се вижда, че прилича повече на изпит за интелигентност, на тест за интелигентност“, коментира министър Вълчев. Той отбеляза, че и у нас трябва да направим този преход. „Много ми се иска да успеем да мерим формираната интелигентност на учениците в резултат на натрупването на знания, но не на конкретни знания, а в резултат на това, че сме успели да ги направим четящи хора, и по този начин – те ще бъдат знаещи и можещи“, заяви образователният министър.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви

1 × three =