Екатерина Капрова

Учените открили животно, което няма нужда от кислород, за да живее. Всъщност то било паразит. Прочетох новината за съществуването  на Henneguya salminicola и си викам: или това е бъдещето, или има и такива хора, които вече живеят така. Иначе защо ще обръщат внимание на някакъв мушморок, който живее в мускулите на сьомгата.

Нататък върви света – ако искаш  да живуркаш, ще се научиш да го правиш без въздух, защото главата ти ще е завряна на много тъмното място на някой с много пари и власт. Защото въздух за дишащите скоро няма да има.

Изтрепаха животните и сега ядем американските военни запаси на 20 години на двойни цени.

За обикновените работещи заплатите са само средство, с което да запълнят една от многото дупки.

Имаше един виц: Един много мрънкал на свой приятел да му върне парите, които му дължал. А онзи му казал: Млъкни, защото ще те извадя от буркана. Какъв буркан? Имам един Буркан, в който слагам всички сметки и дългове. Като получа заплата вадя отвътре някоя бележка и плащам. За толкова стигат парите. Та ти си в този буркан. Ако имаш късмет, някой ден ще ти дойде редът и ще ти върна парите.

А от телевизията непрекъснато ни бомбардират  с  реклами за бързи кредити сякаш никога няма да се връщат. „Пари на време, пари навреме…”  А след това?  На частен съдебен изпълнител, който ти брои вилиците.  „Ще ми диша той!”

Искаш да правиш бизнес, ще си плащаш.

Искаш играта да е честна? Ти наред ли си?

Искаш да дишаш? Не може!

Ако искаш да съществуваш в хранителната верига, се навеждаш с гръб да вържеш нечии обувки. Нали помните този филм „Маргарит и Маргарита”?  Ами нищо не се е променило за 30 години.  Или си даваш задника под наем, или си завираш главата в нечии задник. И паразитираш.

Ако не искаш да си паразит, който няма нужда от кислород, или избираш трудния път на еволюцията, или по-лесния – до летището.

Искаме да ги върнем онези, дето избраха летището.  „Върни се, бе, ще ти дам 1200 лв.!„  Кислород ли е това, или обезщетение за това, че ще ти вземат митохондриите и ще ти предложат само нечии свободен задник в замяна.  Колкото по-голям, толкова повече …

Извинете ме за непристойния език!

Задъхвам се от невъзможността да дишам. От реалността, в която нечий зъл сценарий е режисирал нещастното ми поколение. Ние, които вдишахме свободата от гадния социализъм и веднага поехме зловонния дъх на това, което го замести. Повярвахме, че можем да направим нещо с живота си и за живота на децата ни, а после се оказа, че сме безпомощни пред действителността, в която все някой друг решава вместо нас.

Не искам да съм паразит без митохондрии.

Не искам да се навеждам с гръб към някого.

Не искам да виждам детето си по скайп.

Не искам да мразя.

Обаче ми е все по-трудно да дишам.

Екатерина Капрова

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви