Някои неща от историята не са такива
Някои неща от историята не са такива

Много неща от нашата история, за които сме чували или чели, не са съвсем така. Поне това е мнението на Александър Стоянов. Запознаваме ви с него и оставяме на вас да прецените: на кое да повярвате, на кое – не.

#1 Синовете на хан Кубрат
Митът:
Според легендата, хан Кубрат имал петима синове – Бат Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек. Трошили пръчки, правили завети и накрая се разделили. Баян останал да се бие с хазарите. Аспарух създал България. Котраг създал Волжка България, Кубер се заселил в Македония, а Алцек в Италия.

Истината:
В най-добрия случай, Кубрат (който не е бил хан) имал трима синове – Баян, Котраг и Аспарух. Дали е трошил снопове пръчки, това не се знае. Това което се знае, е че легендата със сноповете е стара колкото степните цивилизации и присъства в митологията на скити, тюрки, хуни, хазари, маджари и всичко друго, което яхнало кон, е прекосило Азия за да изнасилва, граби и вилнее западно от р. Волга. Логично,

българите, които не са тюрки, но са повлияни силно от степната традиция,

също да запазят подобна легенда и в своята памет. В действителност, Кубер и Алцек са вождове на част от панонските българи, живели на територията на дн. Унгария и северозападна Румъния. Вярното в случая е, че едниният наистина отива в Италия, а другият – в Македония, горе долу по времето, когато Аспарух се готви да прекоси Дунав в Мизия.

#2 Филип Дългокосия
Митът:

Не вярвайте на всичко, което чувате или четете
Текстът е оригинален цитат от FB

Истината:
Според циркулираща в Социалните мрежи притча, цитирана в картинката, английският крал Филип Дългокосия взел дъщерята на Тервел за своя снаха след като последния разбива арабите при Константинопол. Оставяйки на страна лошата математика (200 000 араби, Тервел избива 190 000. 5000 бягат. Какво се случва с останалите 5 000?), текстът страда от друг сериозен недостатък. Както казва американския актьор, кечист и вероятен кандидат за президент Скалата – Who in the Blue Hell е Филип Дългокосия?

Първо,

през 718 г., такова нещо като „Англия“ няма.

Нещо повече, дори не е сигурно дали самите англи са се изселили напълно в Англия. Името Филип никога не е присъствало в списъка с имена на владетели на Англия или предхождащото я кралство Уесекс. Остава въпросът от къде хората, съчинили тази глупост, са почерпили името.
Едно е сигурно, през 718 г., Тервел се среща с английски пратеници край Сердика и в чест на бъдещия островен тъст, местността е наречена Филиповци (ето ви един мит който си заслужава)

#3 Битката на века при Ахелой

Митът:
Според налагания десетилетия наред от официалната ни историография мит, размерът на двете армии при Ахелой бил по ок. 60 000 всяка.

Истината:
В действителност, ние не знаем колко големи са били армиите. Причината за това е, че съчинението, използвано от нашите историци като извор, всъщност описва друга битка (Тара ра раааам). Текстът на ал Масуди се отнася до сражение, водено през 932 или 934 г., в което съюз от различни степни народи, сред които водещи са печенегите и маджарите, разгромява византийско-българска войска в битката при Уаландр. При Ахелой, Симеон вероятно разполага с около 15 000 войници (редовната българска армия), срещу която се изправят около 20 000 византийци, командвани от Лъв Фока. Дори при това положение, битката при Ахелой остава едно от най-мащабните сражения в Европа за цялото Ранно Средновековие. С други думи – не се бойте, нищо че не са били 120 000, пак е мащабно!

#4 Битката при Одрин

Митът:
Според масово наложената представа, цар Калоян (който всъщност бил крал и се казвал Йоан и би следвало да е Йоан II Асен- бел.авт.)

повел 40 000 армия и 14 000 кумани

срещу кръстоносците, които притиснали последните остатъци от византийската аристокрация в Тракия и обсаждали Одрин. Калоян (който, според мита, има числено предимство от ок. 12:1) се скрива и примамва рицарите да го нападнат (!?), след което ги разгромява.

Истината:
В действителност, няма и петнадесет години по-рано, братът на Йоаница (Кало-Йоан {Хубавият Йоан}) – Йоан Асен I събира не повече от 2-3000 души (виж Англов, П. – Българска военна история през Средновековието X-XV век), от които половината са кумански наемници. През 1204 г., българският цар едва ли е можел да си позволи да поддържа полева армия от над 5 000, значителна част от които вероятно са кумански наемници (ок. 1/3). Бедата е там, че армията на Балдуин Фландърски е също толкова голяма. В открито сражение срещу „цвета на Европа“, Калоян знае, че няма голям шанс. Именно за това минава в засада и изпраща куманите да тормозят рицарите.

Латините клъвват и са разбити. Армията на Калоян обаче е толкова ограничена по размер, че той нито преследва рицарите, нито успява да заеме Одрин. Четири години по-късно, в открито сражение, сходната по размер армия на Борил е тотално надиграна от силите на Анри Фландърски в открито сражение при Пловдив.
Победата на Калоян е всъщност доста по-значима и демонстрира изключителните му тактически умения, отколкото се предполага на базата на митологизираната версия, базирана на безкритичното четене на Жофроа дьо Вилардуен.

#5 България пада под османска власт през 1396 г.

Митът:
Според блуждаещата все още историографска практика се приема, че второто Българско царство е ликвидирано от османците след битката при Никопол, през 1396 г.

Истината:
Според скорошно проучване на двама български историци – Пламен Павлов и Иван Тютюнджиев, в действителност Видинското царство продължава да съществува до 1418 г. или до 1421 г. Това отрежда на последния български владетел Константин II Асен важно място в историята на Балканите от първата четвърт на XV-ти век – роля, която до сега е била пренебрегвана от собствената ни историография.

Александър Стоянов

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви