Смелостта на отстъпва на смъртта
Смелостта на отстъпва на смъртта

Как бихте реагирали, ако сте изправени пред сигурна смърт? Това е въпрос, за който всеки избягва да мисли, но понякога се налага. За повечето хора не идва момент, когато са изправени пред смъртта, защото обикновено умират когато най-малко го очакват. Но за военните, пилотите и моряците, това е нещо като ежедневие. Самото естество на тези професии подлага собствената им смъртност под въпрос.

Историята ни е предоставила безброй примери на хора, които са подвили опашка в лицето на смъртта. Това е най-естествената и честа реакция. Но има и такива, които да са я посрещнали със зъби и нокти.

Семпроний Денс
Петима мъже са показвали подобна лоялност и кураж, изправени пред неизбежната смърт. Но римският центурион Семпроний Денс е бил решен да спаси собствените си войници, преди да бъде погубен.

Като центурион в Преторианската гвардия, Семпроний е личен бодигард на наследника на трона Пизон Лициниан. Пизон се оказва неочакван избор за трона. И неговият конкурент – Марк Отон – през 69г. заговорничи да убие императора, за да превзема властта.

Когато Галба и Пизон преминават в парад по улицата, голяма група от сподвижници на Отон ги напада. Но Семпроний се изпречва на пътя им. Докато колегите му бягат или са покосени от убийците, Семпроний се хвърля пред Пизон и му дава шанс да се скрие, докато центурионът отблъсква нападателите.

Семпроний се бие само с един меч в продължение на няколко минути, преди да бъде повален. А групата след това убива Галба и Пизон. Смелостта на центуриона е обезсмъртена в много римски творби.

Да ритнеш камбаната с финес

Бенджамин Гугенхайм
Не толкова смелост, колкото готин начин да умреш. Да, американският бизнесмен Бенджамин Гугенхайм потъва с Титаник, но го прави със стил.

След като се уверява, че любовницата му, френската певица Леонтини Обар, и нейната прислужница са качени на спасителна лодка номер 9, Гугенхайм разбира, че няма да бъде спасен. Но прошепва на жените: „Скоро ще се видим отново. Има нужда само от ремонт. Утре Титаник ще плава отново.“

След като се връща в каютата си със своя прислужник, двамата се преобличат, изкачват голямото стълбище и затварят вратата след себе си. Гугенхайм отбелязва: „Издокарали сме се и сме готови да си отидем като джентълмени.“ Интересното е, че моли един от оцелелите да предаде това на съпругата му. „Кажи на жена ми, че съм изиграл играта до края. Никоя жена не трябва да бъде изоставена на борда на този кораб, защото Бен Гугенхайм е бил страхливец.“

Отивайки във фоайето, Гугенхайм и спътника му запалват скъпи пури и си наливат бренди, докато корабът потъва. И двамата се удавят.

Лейтенант Франк Люк
Лейтенант Франк Люк от американските военновъздушни сили е бил изключително опитен боец. Той през по-голямата част от Първата световна война сваля вражески цепелини и самолети.

Накрая обаче среща смъртта си,

докато се бие с врага над Франция през 1918г – след като се оказва напълно сам, дълбоко в германска територия.

Вместо да се опита да се върне, Люк решава да свали колкото се може повече самолети и балони. Затова лети ниско, точно над дърветата, и унищожава два цепелина.

В този момент ескадрила от 8 германски самолета му връхлитат в гръб и тръгват след него. Но Люк обръща самолета и се насочва право към третия цепелин с намерението да го свали.

Свален, след като вижда сметката на още шест вражески самолета, Люк се разбива в едно поле, но се измъква от отломките и продължава да стреля по германците с пистолета си. Заради своята храброст той става първият от американските военновъздушни сили, награден с медал за храброст.

Цар Аджис III
Често си представяме управниците като себелюбци, но цар Аджис III от Спарта доказва, че е точно обратното, като умира в битка, за да спаси собствените си хора.

Когато силите на Аджис обсаждат спартанския град Мегалополис, македонският отряд на Антипатър идва на помощ на града и нанася сериозно поражения на спартанската армия. Осъзнавайки, че ги грози поражение и сигурна смърт, Аджис се опитва да спечели малко време, за да се измъкнат войниците му, като смело се бие сам до самия край.

Диодор пише за смъртта му:

„Би се славно и бе покосен от множество смъртоносни рани. Докато е воден от войниците си обратно към Спарта, врагът го обкръжава. Без да го е грижа за собствения му живот, Аджис нарежда на останалите да бягат и да се спасяват, докато той, паднал на колене, се отбранява и успява да убие няколко вражески войника, след което е прободен от копие.“

Томас Бейкър
Още един носител на Медал на честта. Докато служи в Шайпан през юли 1944г, Бейкър се опитва да спаси цялата си рота – която е притисната от картечен огън – като доброволно изтичва 100 метра зад вражеската линия с базука на рама. Макар да е прострелян няколко пъти, Бейкър поразява позицията на врага и това позволява на другарите му да се измъкнат.

Само няколко дни по-късно, ротата на Бейкър е нападната от три страни от близо 5000 японски войника, а сержантът е тежко ранен. Той отказва да се оттегли и настоява да остане с другарите си докато му свършат мунициите.

Друг ранен войник го пренася 50м, преди Бейкър да откаже да продължи. Настоява да го оставят да умре, вместо да рискува живота на останалите. Облягат го на малко дърво и му дават пистолет с осем патрона. За последно го виждат до дървото с осем мъртви японци около себе си.

Гигантският войн на Стамфорд Бридж
1066 година се оказва повратна в британската история – но битката при Хейстингс е предшествана от друга голяма битка, тази при Стамфорд Бридж.

Английския крал Харолд Годуинсън язди до Източен Йоркшир, за да отблъсне заплахата от брат си, Тостиг, и викингския крал Харалд Хардрада – огромна битка избухва на Стамфорд Бридж.

Макар британците в крайна сметка да побеждават,

битката остава в историята заради действията на един огромен норвежец.

Въоръжен с брадва, той застава насред моста и дава време на другарите си да се оттеглят, докато блокира пътя на британците.

Англосаксонската хроника описва как войнът е въртял брадвата с такава точност и ярост, че е поразил най-малко 40 британци – и е паднал едва когато един от противниците му се промъква под моста и прокарва копието си през процепите, намушквайки го отдолу.

Всъщност норвежецът задържа армията толкова дълго, че норвежската войска успява да формира защитна формация на отсрещния бряг и да чака атаката.

Гърмук Сингх
Докато служи в сикхския режим в британската армия през 1897г, Сингх се изсмява в лицето на смъртта и я посреща с високо вдигнати ръце в битката при Сарагархи.

Обграден с 20 свои другари от огромна афганска войска в северна Индия, Сингх се озовава превъзхождан 500 към 1. Отстрелял доста голям брой афганци само със стандартна пушка, сега дните му изглеждали преброени, след като всички освен него са убити.

Разгневен и решен да не бъде заловен, Сингх скача от кулата, от която е стрелял – която е подпалена от врага – и се втурва с главата напред. Изправен пред неизбежна смърт, той се врязва в афганската войска и убива поне 20 мъже, преди да бъде смъртоносно ранен. Действията му са толкова внушителни, че след смъртта му  всъщност самите афганци го обезсмъртяват и правят известен.

neobiknoveno.com

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви