Бургас посрещна златното момче Едмонд Назарян. Едва 18-годишен състезателят на клуб по борба „Бургас” стана европейски шампион в кат. до 55 кг, което е първа титла за града ни в класическата борба.

Едмонд, тежи или помага бащината слава?

От една страна тежи, защото всички очакват да имам резултати като него. Всички казват, че трябва да надмина баща си. Когато изляза да се боря, трябва да пазя тази златна фамилия. Това малко ми тежи. И когато изляза, съм длъжен да се боря докрай, да пазя славата му.

От друга страна, фамилията ми помага защото, когато изляза да се боря, противниците ми знаят, че съм син на Армен Назарян и имат малко напрежение и вълнение. А за мен става по-лесно в схватката.

През месец декември м.г. по време на церемонията „Спортист на Бургас”, каза, че ти предстои сериозно учене. Къде ти е по-трудно сега – на тепиха или в училище?

Да, и там очакванията към мен са големи. Очакват да взема златен медал и учителите искат да не отсъствам от училище. Заради борбата пропускам много и е лошо, защото материалът е важен. А на матурите може да се падне тема, която не съм учил и ще стане гадно. Затова сега трябва да наваксам колкото се може повече в училище. Да получа и там златен медал, да постигна целта си.

Това, разбира се, не ми е голяма цел. Учителите ми казват, че съм заслужил най-високата оценка – петица. Важното е обаче да се справя с матурите. Защото при нас, повече от 75% трябва да напишеш в двете матури – математика и руски език, за да ти дадат златен медал.

Ако имаш правото на избор, кое би избрал – борбата или матурите?

Борбата, защото тя ми е в кръвта от малък. Обичам да се уча, но борбата като че ли ми е по-близка.

Но човек трябва да има професия. Защото борбата е до време и напр. след 35 г. трябва да избереш какво да правиш. Ако искаш да имаш по-престижна професия, трябва да си учил.

Всички ти задават един и същ въпрос: Какво ти е казал баща ти след спечелването на европейското злато. Аз искам да те попитам: Какво каза твоята майка?

Тя беше много, много щастлива и развълнувана. Обляна в сълзи ми каза: „Браво сине мой, браво моето дете. Ти направи за мен невъзможното”.

Майка ми повярва в моите сили. Тя ме успокояваше. Докато баща ми повтаряше: „Дай, ще спечелиш. Ти си победителят.” Настройваше ме, докато мама ме успокояваше. Защото спокойствието в борбата също е много важно – спокойно да мислиш какво правиш.

Снимки от посрещането на Еди в Бургас вижте ТУК

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви

four × 3 =