През четвъртото тримесечие на 2019 г. броят на безработните е 138,5 хил., от които 80,6 хил. (58,2 на сто) са мъже и 57,9 хил. (41,8 на сто) – жени, съобщи Националният статистически институт. Коефициентът на безработица е 4,1 на сто.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2018 г. коефициентът на безработица намалява с 0,6 процентни пункта, като при мъжете и жените намалението е еднакво.

От всички безработни 9,5 на сто са с висше образование, 45,9 на сто – със средно, и 44,6 на сто – с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1,3 на сто за висше образование, 3,3 на сто за средно образование и 13,8 на сто за основно и по-ниско образование.

Към третото тримесечия на 2019 г. заетите са съсредоточени най-вече във водещите икономически центрове

– София е 706 хиляди заети, Пловдив е с 324 хиляди, Варна – с 229 хиляди, Бургас – 200 х., и Благоевград – 157 х. заети. Обратно, в областите с хронични проблеми на пазара на труда броят на заетите остава под 30 хиляди. Ръстът в заетостта също така е неравномерен, като областите които се развиват най-бързо са най-вече онези, в които са струпани инвестициите в преработващата промишленост.

На фона на рекордите в много региони, не всички области обаче са постигнали нивата си от предишния пик на трудовия пазар, точно преди настъпването на икономическата криза (графиката горе). Пет области не са успели да нахвърлят предишното си най-добро постижение – Монтана, Ямбол, Смолян, Кюстендил и Видин, но само при една от тях спадът е особено чувствителен. Заетостта на населението на Монтана в активна възраст намалявас цели 15 пункта спрямо десетилетие по-рано, и на този етап няма индикации че тя ще се възстанови в близко бъдеще.

Към края на 2019 г., регистрираните безработни в страната са малко под 195 хиляди души. Разпределението им по области е доста по-равномерно от това на заетите, но въпреки това водещите икономически центрове имат и най-много безработни лица, най-вече заради чувствително по-големия размер на работната си сила.

Дори и в края на 2019 г. остават седем области, в които безработицата все още не е намаляла под 10% от населението в активна възраст. Само в столицата равнището ѝ е паднало под „санитарните“ 2%, които показват начало на стагнация на пазара на труда и затруднена трудова мобилност. В повечето области делът на безработните е между 5 и 10%, което от своя страна сочи към бъдещ потенциал за разрастване на заетостта в тях през следващата година-две. По-трудно би било това в областите, които имаха най-агресивната експанзия последните няколко години – Варна, Стара Загора, Габрово, където безработицата постепенно намалява.

Несъмнено най-важният фактор, който предопределя динамиката на пазара на труда в областите на България са

образователната структура и характеристиките на притежаваните умения на населението в работоспособна възраст.

Образователната структура (графиката горе) със сигурност се отразява на способността на областите да създават нова заетост. Що се отнася до общия дял на висшистите в работната сила, столицата води с много всички останали области, а същевременно има и най-малкия дял на ниско образованото население. С дял на висшистите от под 20% са шест области, и освен София-област нито една от тях не е сред постигналите особено добро състояние на пазара на труда през последните години.

Подчертано негативните демографски процеси и застаряването на населението несъмнено са също са най-значимите проблеми пред регионалните икономики в близко бъдеще. Засега преструктурирането на икономиката и ръста на дейностите с висока добавена стойност успява до голяма степен да смекчи влиянието на свиването на работната сила, но в средносрочен план то може да представи по-труднопреодолими пречки.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви