Екатерина Капрова

Сигурно очаквахте и тази година нещо в стила „Свети Валентин срещу Трифон Зарезан”? Обаче няма. Не ви ли писна да се делим на про и анти, на фили и фоби, на католици и православни, на любовчии и алкохолици. .. Освен полюси, животът ни има една голяма, кръгла обиколка, която, ако изминаваме по-спокойно, без крясъци „Долу!” и „Горе!”,  може да бъде едно прекрасно пътешествие. Разбира се, подправено с любов и вино.

Всъщност любовта май е доста преекспонирана като чувство. Не защото не съществува като чиста единица. А защото е твърде краткотрайно усещане.  „Твоите чорапи миришат най-хубаво” много бързо преминава в „Няма ли да си смениш чорапите най-после”.  Или „Ти си ми най-скъпото нещо на света” – в „Излизаш ми твърде скъпо”. Някои казват, че траела 9,5 седмици, 6 мсеца, 1 до 3 години. Кой знае? Въпросът е, че така или иначе е лимитирана.

Докато „любовта към…” се оказва доста по-дългосрочна. Към парите, към властта, към скъпите вещи, към алкохола, наркотиците… Но най-вечна е любовта към себе си. Някои хора толкова се обичат, че не им трябва половинка. Само огледало  и поддакващи, пърхащи мисирки, които да подхранват егото им.

Стана пак политически ориентирано, затова минавам към виното.

Ето това е още една любов, която трае повече от 9,5 седмици. Там няма ревност, счупени чинии, сълзи и сополи, няма изисквания и драми. Виното е в началото на всичко. Още Исус е дал началото като е направил от водата – вино. На една сватба. Защото какво е сватба без вино. После, като се роди дете, го кръщават във вода, обаче таткото черпи с вино / и производни, разбира се /. То е на всеки рожден ден, всеки празник. А като си отиде човек, пак преливат вода и вино.

Това, което искам да кажа е, че алкохолът присъства в ежедневието ни и в празниците ни много по-често и е задължително във всеки аспект от живота ни от любовта. Нея често я маскираме, измисляме, демонстрираме, търсим. За нея правим жертви, пренебрегваме себе си, понякога се унижаваме, заради нея плачем и страдаме.

 А за виното – не.

И все пак – виното винаги е по-вкусно когато е споделено. Когато човек пие сам, това със сигурност е от мъка по любовта. А когато го пият двама – това е любовта.

Така че, днес няма Св. Валентин срещу Трифон Зарезан. Няма един ден, посветен на виното или на любовта. Това е пътуване към онова, което наричаме „щастие” – споделена любов, подправена с хубаво вино.

Наздраве!

Екатерина Капрова

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви

five × 2 =