Ако нямаше високосни години, календарът щеше да е хаос
Ако нямаше високосни години, календарът щеше да е хаос

Питали ли сте се кога за първи път е имало високосна година? И какво щеше да се случи ако тази година не присъства в календара? Всеки от нас е забелязал, че 2020 година е високосна. Оказва се, че прибавянето на 1 ден на всеки 4 години е практика на повече от 2050 години.

Пръв високосната година въвежда Юлий Цезар.

След като Римската империя завоюва Египет през 47 година пр. н. е., Цезар се запознава с нова и различна система за летоброене. Привлечен от методиката за изчисление на египтяните, Юлий Цезар решава да създаде нов календар в Рим.

Цезар нарежда на александрийския астроном и математик Созиген да въведе новата система под името Юлиански календар. Така от 1 януари 46 г. пр. н. е. летоброението има нови методи за изчисление. Новият календар се доближава значително до естествения цикъл на времето.

Според Юлианския календар годината има продължителност от 365 дни и 6 часа. Всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни. Но промените на Цезар не били напълно точни.

Оказва се, че ако Юлианският календар съществуваше досега, месеците и сезоните щяха да вървят назад. А с това ще се изменят сезоните.

Виждайки разминаванията, през XVI век, папата въвеждат нови реформи, които променят летоброенето, а календарът, който целият свят ще използва е Григорианския, на името на своя създател. Той влиза в употреба от 4 октомври 1582 г. благодарение на Папа Григорий XIII.

Григорианския календар използва за основа Юлианския, но изчисленията му са спрямо завъртането на Земята около Слънцето.
Но защо Григорианският календар е по-точен от Юлианския?
Юлианският календар е със средната продължителност на календарната година – 365,25 дни. Но тази стойност не е напълно точна, защото прибавяйки 1 ден на всеки 4 години се получава разлика от 11,2 минути годишно.

Тази разлика постепенно се натрупва, като на всеки 128 години Юлианският календар е с един ден назад от естествения цикъла на сезоните.

Така, когато дните назад по Юлианския календар достигнали до 10, папа Григорий XIII решава да се намеси и да предотврати евентуалното изместване на сезоните.

Без промените на Юлий Цезар, а след това и на Григорий XIII, сезоните щяха да вървят назад с 24-25 дни на всеки 100 години.

В резултат на това само за 4 века декември щеше да бъде последният месец от лятото.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви