Така би трябвало да изглежда Селкирк
Така би трябвало да изглежда Селкирк

Първите дни на месец февруари 1709 година (не e съвсем ясно, дали датата е 1,2 или 3 февруари) са съвсем обикновени за цялото човечество, освен за Александър Селкирк. Името може и да не ви говори нищо, но това е човекът, станал прототип на героя от прочутия роман на Даниел Дефо – Робинзон Крузо.

За Селкирк в началото на февруари 1709 година е забележително с това, че приключва животът му в изгнание на самотен остров.

4 години и 4 дни, изживени далеч от цивилизацията, в пълна самота. Това е цената, която плаща боцманът Александър Селкирк заради избухливостта си. Историята, която започва уж от засегната чест, завършва с несгодите на един живот, далеч от човешкото общество и в постоянна борба за оцеляване.

По-късно разказът за преживяното от Селкирк се превръща в знаменитото произведение “Робинзон Крузо”

Аако трябва да сме съвсем точни, пълното име на творбата е: „Животът и необикновените приключения на моряка Робинзон Крузо, родом от Йорк, прекарал 28 години на безлюден остров край бреговете на Америка близо до устието на великата река Ориноко, след като претърпявакорабокрушение, в което загива целият екипаж и единствено той остава жив, заедно с разказ за по-нататъшното му необикновено избавление от пирати, описани от него самия“.

А историята на истинският изгнаник започва с това, че шотландският юноша Александър Селкирк още от малък мечтае за приключения. Баща му е кожухар, но младежът изобщо не желае и да чуе да наследи бащиния занаят. Когато става пълнолетен, Селкирк съобщава на семейството си, че се е записал като моряк в екипажа на кораб, който отплава за Африка. След първото плаване младежът се прибира у дома със златна обеца на ухото и със солидна сума в кесията.

За всички става ясно, че най-вероятно Селкирк е плавал с пиратски кораб. Веднъж вкусил от лекотата, с която пиратите забогатяват за много кратко време, младежът копнее да се върне отново в морето. И такъв случай му се отдава през 1704 година. На 27-годишна възраст той се качва като боцман на кораба Cinque Ports, който е част от флотата, командвана от известният по онова време пират Уилем Дампир. Корабът се готви за околосветско плаване, чиято основна цел е да напълни трюмовете със злато. Александър Селкирк просто копнее за подобни приключения.

Плаването протича спокойно, докато по настояване на Дампир капитанското място не е заето от Томас Страдлинг.

Между новият капитан и Селкирк веднага избухва вражда

– боцманът постоянно оспорва капитанските решения за курса на кораба. Капитанът е уверен в своята правота, докато Селкирк смята, че пътешествието им ще завърши трагично и всички ще умрат от глад и скорбут.

Година и половина корабите скитат из Атлантическия океан и нападат испански търговски кораби. Когато стига до бреговете на Чили, корабът се насочва към островите от архипелага Хуан Фернандес. Именно там се случва една от поредните кавги между боцман и капитан. След лютия спор Александър Селкирк сам настоява капитанът да го остави на брега с малко багаж. Надеждата му е, че скоро ще мине друг кораб, с който ще се прибере в родината.

На младежа оставят малко хранителни запаси, пушка, барут и куршуми, тютюн, нож, брадва, един голям котел и Библия. Когато емоциите поутихват, а корабът все още е в залива на кораба, Селкирк пробва да се върне на борда. Моли капитан Страдлинг да прости избухливостта му и да го прибере, но всичко вече е решено. Капитанът отказва да го приеме на борда и корабът отплава.

Селкирк остава сам на необитаемият остров Мас а Тиера. Първите няколко седмици той живее с надеждата, че усамотението му ще е кратко, защото в залива на острова често пристигат кораби, за да попълнят запасите си от прясна вода. Но съвсем скоро разбира, че няма да си тръгне толкова бързо, колкото му се иска, и се налага да помисли как да направи живота си на острова по-удобен.


Пещерата на Александър Селкирк

По-късно Александър разказва,

че са му били нужни година и половина, за да привикне със самотата и да устрои някак си бита си. Запасите от храна му помагат да оцелее на първо време. После се налага да ловува – на острова има много диви кози, от които Александър си набавя както месо, така и кожи за облекло. Докато обикаля, установява, че новият му “дом” е с дължина около 20 километра и е широк около 5 километра. Освен козите на острова живеят много птици и костенурки, които също влизат в “менюто” на самотника. А океанските води гъмжат от риба.

Първите проблеми на Александър започват, когато запасите му от барут, куршуми и кибрит се оказват на привършване. Докато се чуди как ще оцелява, Селкирк открива жесток, но ефикасен начин да си подсигури бъдещите запаси от месо. Лови малки козлета, подрязва сухожилията на краката им, така че да не могат да бягат бързо в бъдеще и да са лесни за ловуване. Научава се като първобитните хора да си добива огън с триене на сухо дърво. В една естествена пещера си прави заслон, който ползва за спане и складиране на хранителните си запаси, а наблизо построява заслон, където си приготвя храната.

Постепенно битовите му проблеми не са вече основна грижа. Но започва все по-силно да го гнети мисълта, че Мас а Тиера ще е негов дом за винаги. Всеки ден се качва до най-високата точка на острова и с часове се взира в хоризонта с надежда, че ще зърне кораб, който да сложи край на отшелническия му живот. Между другото, докато Александър се терзае от самотата си, Cinque Ports търпи корабокрушение. Целият екипаж загива, така че, колкото и да е странно, самоволното заточение спасява живота на Селкирк.

Появява се нов проблем – плъховете.

Гризачите са пренесени на острова от корабите, които хвърлят котва в залива му, за да налеят прясна вода в бъчвите си. Наглите животинки не дават покой на самотния моряк и постоянно нанасят вреди по хранителните му запаси. За да се избави от тази напаст Селкирк опитомява подивели котки, които също като плъховете са пренесени на острова от корабите.

В интерес на истината, трябва да се каже, че понякога Александър вижда на хоризонта кораби. Но за негово съжаление, всички те плават под испански флаг. За английски моряк, свързан с пиратските набези срещу испански търговски кораби, просто е безсмислено да търси помощ от испанци. Късметът му се усмихва едва през 1709 година. От наблюдателницата си забелязва английски кораб. Корабът хвърля котва в залива на острова, а моряците са посрещнати от брадясал, облечен в кози кожи мъж. Англичаните са поразени от това, че човекът не може да им разкаже какво му се е случило. След прекараните 4 години в самота Селкирк е забравил как се говори. Едва по-късно, макар и трудно в началото, Александър успява да разкаже историята си.

Корабът остава на котва край острова почти две седмици, а на 14 февруари поема на път. Но

Селкирк стъпва на шотландска земя след още цели 33 месеца.

Завръщането му в родния край предизвиква всеобщото внимание. Всеки иска лично да чуе историята за самотните дни на моряка. Според слуховете, сред щастливците да я чуят лично, е и Даниел Дефо. Поразен от разказа на Селкирк той написва “Робинзон Крузо”.

Постепенно интересът към необикновената история на моряка се уталожва. Той отново иска да се впусне в авантюри. След време се връща във флота. По време на едно от поредните плавания към Африка през 1721 година Селкирк се разболява и почива от тропическа треска.

Историята му обаче се пренася на страниците на романа на Даниел Дефо. Островът, на който прекарва 4 години и 4 дни, днес се нарича Робинзон, а съседното на него парче суша насред океана носи името на самия Александър Селкирк.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви