Франсоаз от гувернантка се превърнала в тайна кралица
Франсоаз от гувернантка се превърнала в тайна кралица

За Людовик, или Луи XIV се знае много, но личният му живот остава забулен зад кулисите на историческите факти. Малко известно е, че кралят е имал таен брак с една от метресите си – Франсоаз д’Обиние /маркиза дьо Ментнон/.

Преди да стане официална фаворитка на Краля-Слънце, Франсоаз д’Обиние известно време се грижела като гувернантка за децата му. Тя била внучка на Агрипа д’Обиние, и в началото дори не била католичка, а привърженичка на хугенотите. По-късно, като близка с краля, силно му повлиява с идеята за религиозно обединение във Франция.

Според много източници, тайната кралица напълно променила не само краля, но и порядките във Версай. Тя ограничила пищните балове и празненства в двореца, организирала девически пансион в Сен-Сир. Мнозина я ненавиждали, но Кралят-Слънце я обожавал до смъртта си.

Съпругата на Луи XIV – Мария Тереза умира през 1683 г. Кралят я имал за „знаме“ на показ, но постоянно имал връзки с жени. По-известните от кралските метреси били Мария Манчини (племенница на Мазарини), Луиз дьо ла Валиер, Франсоаз-Антоанет дьо Рошфор, маркиза дьо Монтеспан и Франсоаз д,Обиние. За последната Кралят-Слънце се жени тайно, когато тя е на 40.

Съдбата на Франсоаз е много интересна.

Тя се ражда в тъмница, в която кардинал Ришельо хвърля родителите й. Младите й години минават в постоянни митарства. Роднините не искали да се занимават с девойката и имали намерението да я пратят в някой манастир за монахиня.

Когато става на 12, Франсоаз взима решение да замине при баща си в Маврикия, където той е пратен на заточение. По пътя обаче се разболява от силна простуда и изпада в летаргия. Събужда се 2 часа преди да я… погребат!..

По-късно това знаменателно събитие от живота й ще бъде разказвано на ухо сред елита на Версай. След като някакви неведоми сили спасяват живота й, младата Франсоаз отново е сполетяна от нещастие – умира майка й. Опекуните на девойката решават бързо да се отърват от грижите по нея, като я омъжат.

Франсоаз е само на 16, когато й намират жених – придворният поет Пол Скарон. Той бил човек с весел нрав, в дома му се събирал парижкият бомонд и се устройвали четения на хумористичните му произведения.

В същото време, обаче, веселякът боледувал сериозно от ревматоиден артрит и ставал раздразнителен по време на кризи. Франсоаз се превърнала в негова медицинска сестра, секретарка и слугиня.

След няколко години брачен живот, останала вдовица без наследство.

Дворецът не й отпуснал пенсия и й се наложило да живее в пълна нищета. Съдбата й се усмихва след едно запознанство – с не която и да е, а с тогавашната метреса на краля – мадам де Монтеспан.

Благодарение на влиянието на Монтеспан, Франсоаз е наета на служба в двора като гувернантка. Усърдно се грижи за шестте деца на краля.

След време, обаче, протежиращата я мадам „пада от трона“ на кралска метреса. Отегчен от застаряващата си любовница, кралят се отървал от нея като я обвинил в опит за убийство чрез отравяне, и я изгонва от Париж.

През покоите му отново се изреждат млади и красиви особи, но той вече бил хвърлил око на една дама от двореца – недостъпната гувернантка на децата си. Най-интересното е, че Луи намирал Франсоаз за „непривлекателна“, и дори веднъж на глас споделил с приближените си, че се учудвал на себе си – с какво привлича вниманието му тази жена, та постоянно иска да си говори с нея?..

Двамата с Франсоаз дълго беседвали по всякакви теми от музиката, литературата, живописта и душевните преживявания, и Кралят-Слънце все по-често търсел компанията й. Франсоаз отблъсквала сладострастните му намеци в продължение на цели 2 години. Накрая, както пишат биографите на краля, му се „дала“.

И изведнъж всичко в двореца Версай като с магическа пръчка се променило – възцарило се спокойствие и хармония. Кралят дори си „спомнил“ за законната си съпруга.

В знак на признателност към Франсоаз,

за нейното приятелство и добри съвети, Луи издал указ, с който я направил маркиза – маркиза Ментнон.

Преместил покоите й близо до неговите и я канел да присъства дори на на важни за държавата съвещания и преговори. Все повече показно демонстрирал доверието си в нейната мъдрост и проницателност.

Още приживе на законната кралица Мария-Тереза, Франсоаз станала „тайната кралица“ на френския двор. Две години след смъртта на официалната кралица, двамата с Луи се бракосъчетали в таен брак, след което простолюдието във Франция почва да нарича маркиза Ментнон – „черната кралица“.

Според историците, Франсоаз не била особено темпераментна като жена, и Кралят-Слънце продължил да се забавлява както преди с млади хубавици, но духовната близост между двамата и уважението, което изпитвал към Франсоаз, останали трайни у иначе ексцентричния и непостоянен Луи.

По инициатива на Франсоаз, той организирал в Сен-Сир пансион за девойки, където момичетата да се образоват с широка култура и в духа на християнските ценности. След смъртта на Луи XIV, Франсоаз напуска двореца Версай и заминава за Сен-Сир. Там се посвещава на образованието на възпитаничките на пансиона.

Умира в Сен-Сир.

Франсоаз д,Обиние, маркиза Ментнон и „Черната кралица“ са една и съща личност, която се отличава от образа на традиционната кралска метреса. И колкото и да са противоречиви мненията за нея, от известното може да се заключи, че тя е била жена с изключително благотворно влияние върху най-ексцентричния монарх на Франция; жена, достойна за уважение от французите.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви

four + two =