Краят на Рим и танцът на императорите
Краят на Рим и танцът на императорите

Западната Римска империя неотклонно се приближавала до безславния си край. И повече никой не се опитвал да възпрепятства пълното ѝ потапяне в света на варварството. Великият Рим вече никога нямало да бъде същия.

След убийството на император Майориан в продължение на малко повече от три месеца западноримският трон останал празен.

На 19 ноември 461 г. Рицимер, некоронованият владетел на Италия, издигнал за император някой си Либий Север. Той бил съвсем незначителен човек, който нямал никаква реална власт. И без да се е проявил с нещо, бил премахнат от Рицимер през есента на 465 г.

Повече от година Рим стоял без император.

Рицимер не искал да се обременява с императорската корона. И заедно с това не бързал да положи блестящото украшение върху нечия нещастна глава.

Междувременно в работите на загиващата Западна Римска империя се намесил Лъв I, император на Източната Римска империя. Подобна намеса не била по душата на Рицимер. Но той се съгласил да признае за западен император знатния източноримски сенатор Прокопий Антемий, протеже на Лъв I.

На 12 април 467 г., в околностите на Рим, гъркът Антемий бил тържествено провъзгласен за император. Скоро Рицимер се оженил за дъщеря му и както по-рано продължил да е пълен господар на Италия.

Положението на Антемий не било леко: между него и римското духовенство, което го обвинявало в ерес, започнали раздори. А в 468 г. той претърпял поражение в похода си срещу вандалите.

Всемогъщият Рицимер се възползвал от това, скарал се с Антемий и в гнева си се оттеглил в Медиолан (дн. Милано — б. а.). Из Рим се понесли тревожни слухове, че разгневеният Рицимер бил встъпил в съглашение с варварите, живеещи отвъд Алпите, и че градът е заплашен от нови бедствия. Слуховете се потвърдили.

В 472 г. Рицимер начело на варварската си войска се приближил до Рим и го обсадил.

Над Вечния град отново надвиснал мечът на варварина.

На 11 юли 472 г. варварите нахлули в Рим и за трети път го подложили на убийства, насилие и грабежи.

Антемий бил убит, а император (със съгласието на Рицимер, разбира се) станал Олибрий. Той бил знатен източноримски сенатор, женен за Плацидия, дъщерята на императрица Евдоксия. А тя била съпруга на Валентиниан III и внучка на Теодосий Велики. По такъв начин Олибрий изглеждал в известна степен законен наследник на императорската власт.

Олибрий принудил римския сенат да го признае за император, но положението му се оказало доста нестабилно, тъй като покровителят му Рицимер неочаквано заболял от чума и на 18 август 472 г. умрял.

Рицимер бил погребан по християнски в църквата „Света Агата“ на Субурската улица в Рим, която той издигнал със собствени средства.

На мястото на Рицимер Олибрий назначил за главнокомандващ на Западната Римска империя друг варварин — Гундебалд, племенник на Рицимер.

На 23 октомври 472 г. Олибрий също станал жертва на чумата.

Гундебалд наследил властта на Рицимер и на 5 март 473 г. провъзгласил в Равена за император Глицерий, за когото историята не е запазила никакви определени сведения.
Скоро Гундебалд загубил интерес към Италия и се завърнал в Бургундия, където наследил властта на баща си.

В 474 г. далматинецът Юлий Непот пожелал да стане император и принудил Глицерий да се откаже от властта, да приеме духовен сан и да стане епископ на Салона (дн. Сплит, в Босна — б. а.). Но новият император не се задържал дълго на трона.

През август 475 г. римският военачалник Орест, родом от Панония, вдигнал метеж

и Юлий Непот бил принуден да се спасява с бягство; от Равена той също побягнал в Салона.

Войската на Орест, състояща се от варвари, искала да го провъзгласи за господар на Италия, но той проявил предпазливост и официално отклонил от себе си тази почест. Но фактически властта над Италия се озовала в ръцете на Орест и той направил император съвсем младия си още син, който приел сана на 31 октомври 475 г. и започнал да се именува Ромул Август, съединявайки в името си имената на основателя на Рим и на основателя на империята; той бил толкова незначителна личност, че историците го нарекли Ромул Августул, което ще рече „Августче“.

В онези години един от най-влиятелните римски военачалници бил германецът Одоакър (от племето рути или скири — б. а.), който решил, че за войниците му, представляващи пъстра смесица от племена, е по-изгодно да се заселят в италианските земи, отколкото да служат на призрачни императори. Затова същият поискал да им бъде дадена за заселване една трета от територията на Италия.

Орест, управляващ от името на сина си, категорично отказал, но самоувереността му била безпочвена, тъй като Рим не бил в състояние да се противопостави на варварите, за което с пределна яснота говори Прокопий Кесарийски: „Доколкото за това време военната мощ на варварите укрепнала и стигнала до цветущо състояние, дотолкова намаляло значението на римските военни сили, и под благопристойното име на съюза те изпитвали върху себе си жестоката тирания от страна на тези пришълци“ (Прок. Кес. За гот. II, 1 — 6).

Почувствали мощта си, войниците на Одоакър вдигнали въстание и го провъзгласили за повелител на Италия. Орест бил убит, а Ромул Августул — свален от трона.

23 август 476 г. се смята за последния ден на съществуването на Западната Римска империя. Бил официалният ден на залеза на Рим.

Клетият Ромул Августул завършил дните си в същата година в Неапол (мястото на неговото заточение — б. а.), където бил настанен във вилата на прочутия римски богаташ Лукул, прославил се в историята с разточителните си пирове (днес на това място се издига безформеният средновековен „Замък на Яйцето“ — Кастел дел’Ово — б. а.).

Императорската власт дотолкова загубила значението си, че Одоакър не пожелал да стане император и изпратил знаците на императорското достойнство (корона и пурпурна мантия — б. а.) на император Зенон в Константинопол.

По заповед на Одоакър римският сенат приел официално решение, в което се казвало, че Западната Римска империя не се нуждае повече от император и нека императорът в Константинопол да бъде император и на цялата Римска империя.

По този начин падането на Западната Римска империя външно изглеждало като възстановяване на единството на цялата империя, чийто център окончателно се преместил на Изток.

Император Зенон удовлетворил искането на Одоакър като му признал правото да управлява Италия и го наградил с титлата патриций на римляните. Една трета от земите на Италия Одоакър дал на войниците си за заселване.

Фактически Италия не зависела от властта на Константинопол и скоро на територията ѝ възникнали самостоятелни варварски държави; опитите на Константинопол да завладее Италия нямали особен успех.

Античният Рим стигнал до своя край; настъпило средновековието.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви