Парламентът ратифицира СЕТА на първо четене. „За“ гласуваха 110 народни представители, „против“ – 98 и „въздържали се“ – 7 , с което документът бе приет на първо четене.

Споразумението бе подкрепено от депутатите на ГЕРБ и ДПС.

„БСП за България“ като опозиция, но и коалиционният партньор на управляващата партия – „Обединени патриоти“, гласуваха „против“, а от „Воля“ на Веселин Марешки се въздържаха.

Всеобхватното икономическо и търговско споразумение e между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга, беше беше внесено за ратификация в парламнета от Министерски съвет. Вчера предложението предизвика бурни спорове между депутатите.

Споразумението, което беше подписано в Брюксел още на 30 октомври 2016 г. и предизвика множество протести у нас и в Европа, предвижда пълно премахване на митата за 99 на сто от тарифните номера до 7 години, опростяване на митнически правила и процедури, както и правила за произход, чрез които се улеснява износът в Канада. В по-голямата си част споразумението вече се прилага временно от 21 септември 2017 г., освен разпоредбите, свързани със защита на инвестициите, уреждането на спорове между инвеститор и държава, и разпоредби по отношение на защитата на интелектуалната собственост, заетостта и опазването на околната среда, които попадат под национална компетентност на държавите-членки на ЕС. Разпоредбите, оставащи извън временното прилагане на СЕТА, ще влязат в сила след ратифицирането му от Народното събрание.

В мотивите на правителството за ратификацията на СЕТА се посочва,

че това споразумение няма да наложи промяна в законодателството относно генетично модифицираните организми и не цели да отвори пазара на ЕС за генетично модифицирани организми. Вносителите смятат, че то няма да има отношение относно употребата на технологиите за проучване и добив на шистов газ.

От няколко години темата за рисковете и опасностите, които крие СЕТА и сходното споразумение между САЩ и Европейския съюз – TTIP, плахо си прокрадваха път в българското медийно пространство.

София и други български градове пък се включиха в общоевропейски протестни действия срещу СЕТА и TTIP, най-големите от които бяха в Берлин, където в края на 2015 г. по улиците се стекоха над четвърт милион души.

СЕТА има изключително много критики с мотива,

че това ще отслаби ЕС по отношение защитата на правата на потребителите и безопасността на храните, а ползите за ще са минимални. Като опасности са посочени също нетни загуби, безработица, тежки щети върху околната среда и неблагоприятно въздействие върху отделните граждани.

Когато няма доказателства за съществени ползи

– социални и икономически, но са налице редица рискове за околната среда, безопасността на храните, трудовия пазар и публичните услуги, нищо не налага България да ратифицира СЕТА, категоричмни са противниците на СЕТА и посочват рисковете от приемането й:

„Принципът на предпазливост“ не е споменат в СЕТА, Канада използва хормони и рактопамин, използва също фактори на растежа, съдържащи антибиотици, пилешкото и говеждото месо се обработват с хлор, разрешена е употребата на отдавна забранени в ЕС 46 активни вещества, на пазара се пускат генно-модифицирани стоки и други.

Според национално проучване над 50% от българите не знаят какво включва споразумението между ЕС и Канада.

Темата за споразумението СЕТА между ЕС и Канада не беше много засегната в България. Българското правителство по никакъв начин не е изследвало ефектите от споразумението, не е изготвен доклад, нямаше и добър публичен дебат.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви

twenty − 12 =