Защо е нужно фиксираният курс евро-лев да става плаващ при влизането ни в чакалнята на еврозоната? Председателят на Бюджетната комисия Менда Стоянова внесе за разглеждане предложение за допълнение на чл. 29 от Закона за БНБ, с което се изменя текстът за валутния курс на лева спрямо еврото.

„В средата на 2018 година, с писмо до европейските институции, страната ни даде едностранно изявление с поемане на ангажименти по пътя към валутния механизъм, т. нар. „чакалня на еврозоната“. В това писмо изрично сме записали, че ще влезем при текущия си валутен режим“, коментира икономистът от „Института за пазарна икономика“ Петър Ганев пред NOVA. По думите му страната ни е изпълнила поетите ангажименти.

„Знаем, че има някаква „врата“ за преговори и евентуално влизане през месец април. Този документ е от 1997 година и всички са минали през него. Процедурата е на повече от 20 години, няма страна, която да е влязла в еврозоната по друг начин“, обясни Ганев.

Има ли опасност левът да се обезцени?

В момента текстът гласи, че „официалният валутен курс на лева към германската марка е 1 лев за 1 германска марка. Когато законно платежно средство във Федерална република Германия стане общата валута на Европейския съюз – еврото, официалният валутен курс на лева към еврото се определя чрез умножаване на курса на лева по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Така определеният курс се обнародва в „Държавен вестник“ от Българската народна банка“.

С предложения законопроект, внесен в Народното събрание на 23 януари, текстът ще се промени така:

„Считано от датата на участие на България в механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism ІІ) официалният курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяване на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 година между Европейската централна банка и централните банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричен съюз“.

Икономистът от ЕКИП Стоян Панчев бе категоричен, че на този етап нищо не бива да се обръща. Но въпросът бил изключително сериозен.

„Основният проблем тук е курсът. Други страни, след влизането на лева, ще определят на закрити заседания какъв да бъде нашият курс. Абсолютно е възможно да го има. Трябва да направим такава промяна в закона, че подобно нещо да не се случва, такава възможност изобщо да не съществува. Вече беше предложено от редица експерти това да се направи с допълнение в закона. Идеята е правителството ни, в случай че се предложи друг курс, който не е сегашният, да напусне едностранно преговорите и да прекрати участието си в този механизъм“, посочи Панчев.

Според Петър Ганев обаче подобно допълнение не би могло да се запише в закона.

„Това е споразумение между Министерството на финансите и Българската народна банка, което казва, че по пътя към валутния механизъм България поема 4 ангажимента. ървият е да запазим борда и курса. Едното е алинея в закона, която казва, че курсът ще се базира на това, че сме във валутен механизъм. Другото е какъв е мандатът, с който ние преговаряме. Всички други страни с валутен борд се приземиха при същите курсове“, обясни още икономистът.

vesti.bg

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви

5 × 4 =